Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Излиза.

ЖУЛИЕТА

Ах, бързо, отче, затвори вратата

и тук ела, да плачеш с мен, нещастна,

без помощ, без надежда, без утеха!

БРАТ ЛОРЕНЦО

О, Жулиета, зная твойта мъка.

И моята глава не я побира!

Узнах, че твоят татко е решил

да те венчае с графа във четвъртък!

ЖУЛИЕТА

Не казвай, че го знаеш, щом не знаеш

да кажеш как да го предотвратя!

Ако във твоя разум няма помощ,

кажи, че в мойта твърдост има разум,

и аз ще си помогна с този нож!

Бог двете ни сърца във обич сплете,

ти в брачна връзка свърза ни ръцете;

и знай, пресвети отче, че преди

ръката ми нов подпис да постави,

преди сърцето ми да се отметне,

туй тук предателството им ще спре.

Затуй от своя многодетен опит

дири съвет, че инак между мен

и невъзможното тоз хладен съдник

без бавене ще разреши въпроса,

от който твойта възраст и изкуство

не са могли да ми посочат изход.

Не се бави! Жадувам да изчезна,

щом ползата от теб е безполезна!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Не бързай, дъще! Виждам лъч надежда,

но нейният успех е свързан с план

отчаян като случая, от който

той сам е излаз: щом намериш сили

да се убиеш, за да не приемеш

венчилото с граф Парис, вероятно

ще имаш смелостта да се подложиш

на нещо друго, близко до смъртта.

Готова ли си? Ако да, кажи ми,

и мисля, че ще имам лек за теб.

ЖУЛИЕТА

О, заповядай ми, и аз ще скоча

от най-висока кула; изпрати ме

в свърталището на крадци среднощни;

мушни ме във гнездо на пепелянки;

с верига прикови ме към стръвница;

спусни ме в костница, догоре пълна

с пищяли и със черепи беззъби,

или във пресен гроб, под общ саван

с покойника; да, всички тез неща —

които нявга, само споменати,

са ме изпълвали със страх — сега,

кажи ми само, и ще ги извърша

без колебание, за да остана

съпруга на любимия си мъж!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Тогава чуй: иди си у дома,

кажи на свойте, че приемаш графа

и дай си весел вид. А вечерта

пред сватбата ви — тоест утре вечер —

предлог си намери да си самичка,

когато ще си лягаш, и недей

да пускаш дойката да спи при теб.

Дръж тази стъкленичка и в леглото

изпий й съдържимото до капка!

Щом сториш го, по всичките ти жили

ще протече студен и сънен ток;

размереният удар на сърцето

ще се забави; пулсът ти ще спре;

ни дишане, ни топлина ще казват,

че жива си: трендафилът на твойте

страни и устни ще повехне в миг

до цвят на пепел и ще се затворят

прозорците на твоите очи

като при смърт; във трупна вкочанялост

ще бъдат крайниците ти — и тъй ще спиш

четирсет и два часа, след което

като от сладък сън ще се събудиш.

Така, на утрото, когато дойде

женихът да те вземе, ти ще бъдеш

все още мъртва, и по обичая

в разкошни дрехи и в открит ковчег

ще те положат в гробницата древна

на Капулетите. А дотогава

аз вече ще съм писал на Ромео

за плана ни и той ще дойде тук,

за да присъствува със мен на твойто

пробуждане и да те отведе

във Мантуа преди зори. Така

лекът ми от срама ще те опази,

ако не се пречупи твърдостта ти

от нерешителност и женски страх.

ЖУЛИЕТА

О, дай го! Дай! За страх не говори!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Вземи го! Тръгвай и бъди безстрашна!

Пък аз ще пратя по един монах

писмо във Мантуа до твоя мъж.

ЖУЛИЕТА

Любов, ти дай ми свойта сила скрита,

а силата ще ми даде защита!

Прощавай, отче!

Излизат.

Зала в дома на Капулети.

Влизат Капулети. Синьора Капулети, Дойката и Слуги.

КАПУЛЕТИ

Върви и ги кани по този списък!

Първи слуга излиза.

Ти бягай да намериш двайсетина

най-опитни готвачи! И внимавай!

ВТОРИ СЛУГА

Знам ги на пръсти, господарю! А които не знам, ще ги подложа на пръстната проба.

КАПУЛЕТИ

Каква е тази проба?

ВТОРИ СЛУГА

Ами нали се казва: „Лош готвач пръсти не облизва.“ Който не си облизва пръстите, няма да го взема!

КАПУЛЕТИ

Хайде, върви!

Втори слуга излиза.

Май няма да успееме със всичко.

Къде е Жулиета? При монаха?

ДОЙКАТА

На изповед при него, господарю.

КАПУЛЕТИ

Това е хубаво. Дано я вкара

във пътя, тази щура твърдоглавка!

Влиза Жулиета.

ДОЙКАТА

Пристига, ей я! И каква засмяна!

КАПУЛЕТИ