Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Каква е? Съобщете ми я, майко!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Какъв грижлив родител имаш, дъще!

Скръбта ти за да пръсне, той ти готви

нечакан празник, за какъвто, вярвай,

не сме мечтали нито ти, ни аз!

ЖУЛИЕТА

Наистина ли? И какъв е той?

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

В четвъртък сутрин знатният и хубав

граф Парис ще те придружи във храма

на Свети Петър, за да те направи

във него своя радостна съпруга!

ЖУЛИЕТА

Пък аз кълна се в храма и в светеца,

че ще се радвам да си вземе друга!

Защо е нужно да се бърза толкоз?

Не е отворил дума за годеж,

а вече ще ме води пред олтара!

Кажете на баща ми, скъпа майко,

че аз не ща да се омъжвам още

и че, повярвайте, бих предпочела

Ромео — към когото аз си зная

какво изпитвам! — пред един такъв

граф Парис! Няма що, чудесен празник

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Баща ти иде! Нека сам те чуе!

Ще те научи той да се опъваш!

Влизат Капулети и Дойката.

КАПУЛЕТИ

При залез-слънце чести и понятни

са капките роса, но — Боже мой! —

откак залезе слънцето на брат ни,

проля ти, дъще моя, дъжд-порой!

Е, стига вече! Сякаш водоскок!

Преставай, хайде! Уж такава дребна,

а в теб се крие цяла морска буря:

очите ти море са, непрестанно

във приливи и отливи на сълзи;

прилично на злочеста платноходка

е тялото ти, плаващо сред тях;

а — вихри сякаш — твоите въздишки

ведно с вълните ще те съкрушат,

ако във кратко време не настъпи

спасително затишие!… Ти, майко,

предаде ли й волята ни, а?

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Предадох я, но тя не ще да знае!

За гроба си дано да се венчае!

КАПУЛЕТИ

Какво? Какво? Я, повтори го пак?

Не ще да знае ли? Не се гордее?

Не ни е благодарна за това, че

на недостойна като нейна милост

намерили сме тъй достоен мъж?

ЖУЛИЕТА

Не, горда — не, но благодарна — да.

Със лошото не мога да съм горда,

но благодарна съм ви, като зная,

че с него сте ми мислили доброто.

КАПУЛЕТИ

Я, пак да чуя! Как? Я, как го рече!

Ще ми предава логики на мене!

Била ни благодарна, но не горда!

„Не мога — мога!“ Хубостница недна!

Тез твои „благодарни-млагодарни“

и „горди-морди“ да ги прекратиш,

красавице, и тез краченца виж

да са готови, за да те докарат

четвъртък в черква, че ако не,

ще те закарам в клетката, в която

развеждат курвите! Вън, мършо бледа!

Марш, вощеницо!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Стига! Полудял сте!

ЖУЛИЕТА

На колене ви умолявам, татко!

Изслушайте ме! Само една дума!

КАПУЛЕТИ

Развратница! Върви да се обесиш,

пачавра със пачавра! И повтарям:

за черквата готви се или хич

недей ми се явява пред очите!

Мълчи! Не говори! Не възразявай!

Че както ме сърбят ръцете!… Жено,

оплаквахме се, че с едничка рожба

небето беше ни благословило,

а то излезе, че и тя е много

и че били сме прокълнати с нея!

Марш, кучка с кучка!

ДОЙКАТА

Грехота е, дето

така наричате я, господарю!

Да я закриля Господ!

КАПУЛЕТИ

Виж я ти,

Синьора Мъдрост! Бягай да клюкарстваш

със сватите си!

ДОЙКАТА

Че какво съм рекла?

КАПУЛЕТИ

Ах, Господи!…

ДОЙКАТА

Човек да не продума!

КАПУЛЕТИ

Тук ще мълчиш! Раздавай ум на чашка

със стринките си!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Мъжо, прекалихте!

КАПУЛЕТИ

Свето причастие! Ще полудея!

По всяко време — час, минутка, миг —

на работа, сред отдих, денем, нощем,

във общество и сам, едно съм мислил:

да я омъжа! И сега, когато

съм й намерил благородник, знатен,

заможен, млад и който, освен туй,

е пълен — нещо повече — натъпкан

със качества, изобщо мъж-мечта,

да вземе тази кукла, тази цивра

да вика: „Не го искам за съпруг“,

„Не ми харесва“, „Още ми е рано“,

„Простете ми.“ Аз ще ти дам едно

„Простете ми“, ако не се оправиш!

Ще те изпратя тебе да пасеш,

където щеш, но не във моя дом!

Ти ме познаваш, аз не се шегувам!

Опичай си ума! Четвъртък ей го:

ако желаеш да те имам своя,

ще бъдеш тъй добра да вземеш тоя,

когото съм избрал; ако ли не,

ще съм без жал, дори на колене

да ми се молиш! Не! Кради, проси,

пукни сред път или се обеси —

аз няма никога да те призная

за своя дъщеря и няма толкоз

от моите имоти да ти дам!

Помни ми думата и размисли си,