Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

от временния гроб — сега, в таз нощ,

когато силата на мойта смес

бе длъжна да престане. Но монахът,

когото бях изпратил към Ромео,

бе задържан случайно и ми върна

писмото едва снощи. Нямах как

и във часа, когато Жулиета

би трябвало да се събуди, аз

дойдох да я измъкна сам от склепа

на нейните деди, като си мислех

да я укрия в своята килия

и да извикам втори път Ромео

да си я вземе. Но когато дойдох —

минути преди времето, — видях

граф Парис и Ромео бездиханни.

Жулиета се пробуди в този миг

и, молейки я да се примири

със волята Господня, аз опитах

да я измъкна вън, но шум от стража

изплаши ме, а тя не пожела

да ме последва — и с отчаян жест

посегнала е — явно — върху своя

тъй млад живот! Това е моят разказ.

За брака таен дойката й знае.

И ако вий намерите, че има

за случилото се вина във мен,

приложили закона си най-строго,

скъсете, моля, с някой ден и два

тоз стар живот, на път и без това!

КНЯЗЪТ

Ний знаем те за праведен човек.

Да чуем и слугата на Ромео!

БАЛТАЗАР

Аз съобщих на своя господар

вестта за Жулиетината смърт.

Препуснахме от Мантуа дотука

и тук, пред гробницата, той ми даде

това писмо от него за баща му

и ме заплаши, че ще ме убие,

ако не го оставя сам във гроба.

КНЯЗЪТ

Подай това писмо! Ще го прегледам.

Къде е пажът на граф Парис, който

е викнал стражата?… Момче, кажи ни

какво е дирил твоят господар

из тез места?

ПАЖЪТ

Той носеше цветя

на мъртвата. Отпрати ме встрани,

ала един със факла се опита

да влезе в гробницата. Господарят

измъкна шпагата си срещу него,

а аз побягнах да извикам помощ.

КНЯЗЪТ

С писмото си Ромео потвърждава

словата на монаха. Той разказва

за тяхната любов и за това

как той, узнал за нейната кончина,

от беден аптекар отрова купил

и с нея тук дошъл, за да умре

под този свод до свойта Жулиета.

Къде са тези кръвни врагове?

Монтеки? Капулети? Вижте как

наказана бе вашата вражда:

чрез любовта небето умъртви

едничките ви радости! Уви,

и аз, задето гледал бях през пръсти

на крамолите ви, загубих двама

от своите близки. Да, платихме всички.

КАПУЛЕТИ

Ръката си ми дай, Монтеки, братко!

Едничка нея аз ти искам в откуп

за свойта Жулиета!

МОНТЕКИ

Не, ще имаш

по-щедър дар. На нея аз ще вдигна

прекрасен паметник от чисто злато,

тъй дивен, че Верона, докогато

се казва тъй, ликът й ще блести,

най-пръв от всички градски красоти!

КАПУЛЕТИ

А аз Ромео в злато ще излея,

та той навеки да стои до нея

и да се помнят две дечица мили,

враждите на бащите си платили!

КНЯЗЪТ

На съд печален тръгвайте след мен!

На дрязгите ви дойде мирен край,

но в облаци е идващият ден,

защото досега светът не знай

любов по-чиста и съдба по-клета

от тези на Ромео и Жулиета!

Излизат.

Юлий Цезар 89 89 Оригиналното название на трагедията е „The Tragedy of Julius Caesar“ — „Трагедия за Юлий Цезар“.

ЮЛИЙ ЦЕЗАР, ОКТАВИЙ ЦЕЗАР, МАРК АНТОНИЙ, МАРК ЕМИЛИЙ ЛЕПИД — триумвири след смъртта на Цезар

ЦИЦЕРОН, ПУБЛИЙ, ПОПИЛИЙ ЛЕНА — сенатори

МАРК БРУТ, КАСИЙ, КАСКА, ТРЕБОНИЙ, ЛИГАРИЙ, ДЕЦИЙ БРУТ, МЕТЕЛ ЦИМБЕР, ЦИНА — заговорници против Цезар

ФЛАВИЙ, МАРУЛ — трибуни

АРТЕМИДОР КНИДСКИ — учител по риторика

ГАДАТЕЛ

ЦИНА — поет

ДРУГ ПОЕТ

ЛУЦИЛИЙ, ТИТИНИЙ, МЕСАЛА, МЛАДИЯТ КАТОН, ВОЛУМНИЙ — приятели на Брут и Касий

ВАРОН, КЛИТ, КЛАВДИЙ, СТРАТОН, ЛУЦИЙ, ДАРДАНИЙ — слуги на Брут

ПИНДАР — слуга на Касий

КАЛПУРНИЯ — жена на Цезар

ПОРЦИЯ — жена на Брут

Сенатори, граждани, стражи, слуги и т.н.

Място на действието: главно Рим; после околностите на Сардис и равнината край Филипи.

Улица в Рим.

Влизат Флавий, Марул и неколцина граждани.

ФЛАВИЙ

Прибирайте се! Скитници! Ленивци!

По домовете! Уж занаятчии,