Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Избърза ли смъртта ти с пет години,

спестяваш пет години страх от нея!

БРУТ

Тогаз смъртта е благо за човека

и ний сме сторили добро на Цезар,

скъсявайки му срока на страха…

Склонете се, о, римляни, над него,

ръцете си до лакти да умием

в кръвта на Цезар и обагрим с нея

оръжията си, а след това

да идем на пазарния площад

и там, размахали ги пред народа,

да викнем всички: „Мир и свобода!“

КАСИЙ

Да, нека се сведем и ги измием!

О, колко векове таз наша сцена

ще се играе — все така велика —

в страни незнайни, на езици чужди!

БРУТ

И колко пъти ще пролива кръв

за забавление тоз, който днеска

прострян е във нозете на Помпей!

КАСИЙ

И толкоз пъти, колкото туй стане,

за нас ще казват: „Хората, които

освободиха своята страна!“

ДЕЦИЙ

Излизаме ли?

КАСИЙ

Всички! Брут ще води,

а в неговите стъпки ще вървим

ний, най-безстрашните сърца на Рим!

Влиза Слуга.

БРУТ

Кой иде там? Слугата на Антоний!

СЛУГАТА

Тъй, Бруте, имам заповед да падна

на колене; тъй Марк Антоний каза

да се простра пред тебе; и прострян,

тъй каза ми на тебе да говоря!

„Кажи му — нареди ми, — че за мене

е Брут достоен, храбър, благороден,

а Цезар беше смел, сърдечен, царствен;

че с уважение обичам Брут

и в страх почитах и обичах Цезар;

кажи, че ако Брут даде възможност

на Марк Антоний да говори с него

във безопасност и да разбере,

че Цезар заслужавал е смъртта си,

Антоний ще обича Цезар мъртъв

не толкоз силно, колкото Брут жив,

и с него, доблестния, ще посреща

без задни мисли чупките на тези

неясни дни.“ Тъй каза Марк Антоний.

БРУТ

Тоз, който те е пратил, е разумен

и храбър мъж. Не съм помислял инак.

Върви и му кажи, че ако дойде,

ще се завърне вкъщи си доволен

и невредим.

СЛУГАТА

Отивам да го викна.

Излиза.

БРУТ

Ще бъде наш приятел, убеден съм.

КАСИЙ

Дано е тъй, но страх ме е от него,

а моите предчувствия до днеска

не са ме лъгали.

Влиза Антоний.

БРУТ

Ха, ето го!… Привет, о, Марк Антоний!

АНТОНИЙ

Велики Цезар, как си ниско паднал!

Нима се свиха всичките ти слави,

завоевания, триумфи, плячки

до тази жалка купчина? Прощавай!…

О, знатни римляни, не знам кой още

се е надул така, че да е нужно

да му се пуска кръв. Ако съм аз,

не зная за това по-сгоден час

от този тук, видял да пада Цезар,

ни средство по-подхождащо от тази

стомана ваша, още украсена

с най-доблестната кръв на този свят.

Аз моля, ако считате ме враг,

над мене утолете свойта жажда

сега, додето вашите ръце

димят от неизсъхналия пурпур!

Сто века да живея, за смъртта

не ще дочакам време, място, начин

да ми харесат като тези тук:

сега, до Цезар, от ръцете чисти

на най-добрите хора на века!

БРУТ

Недей да просиш смърт от нас, Антоний!

Със тез ръце във кръв, пред този труп,

навярно ти се струваме злодеи

жестоки и свирепи, но ти виждаш

ръцете само и това, което

извършили са те, ала не виждаш

сърцата ни. А те са милостиви

и милост към потиснатия Рим,

надвила милостта към Цезар — както

плам плам гаси, — донесе смърт на този.

Но мечовете ни за тебе имат

оловни върхове, о, Марк Антоний:

ръцете ни, способни да убиват,

сърцата ни, наклонни да обичат,

отварят се за теб и те приемат

със братски мисли, почит и любов!

КАСИЙ

При бъдното раздаване на титли

ще имаш думата наравно с нас!

БРУТ

Почакай само да успокоим

изплашения и смутен народ

и после ще ти обясним защо

към Цезар бях безмилостен аз, който

обичах го, когато го убивах!

АНТОНИЙ

Във мъдростта ви аз не се съмнявам.

Подайте ми един след друг да стисна

тез кървави ръце! С теб първи, Бруте!

След неговата — твоята, Кай Касий!

Дай тука, Деций Брут! Метел, и твойта!

Със тебе, Цина! Храбри Каска, стискай!

Подай ми своята, добри Требоний,

пореден — не последен в туй сърце!

О, знатни граждани!… Какво да кажа?

Доверието ви във мен е толкоз

разклатено, че смятате ме — зная —

ласкател или пъзльо… Не, мой Цезар,

обичах те — това не бе лъжа! —

и ако твоят дух сега ни гледа,

нима не ще се натъжиш по-силно,

отколкото от свойта смърт, да виждаш

как твоят Марк Антоний сключва мир