на младия Октавий. Помогни!
Излизат, като изнасят тялото на Цезар.
Рим. Сред форума.
Влизат Брут, Касий и тълпа граждани.
ГРАЖДАНИТЕ
Отчет за всичко! Искаме отчет!
БРУТ
Тогаз, приятели, елате с мен
и чуйте ме!… Ти, Касий, отиди
в онази улица със част от тях!…
Които искат да изслушат мен
остават тука, а които — Касий,
да тръгнат с него! Ясно и открито
ще кажем всекиму защо бе нужна
смъртта на Цезар.
ПЪРВИ ГРАЖДАНИН
Аз ще слушам Брут!
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Пък аз ще ида с Касий и след туй
ще съпоставим техните причини.
Касий излиза, следван от неколцина граждани.
ТРЕТИ ГРАЖДАНИН
Мълчете! Тихо! Доблестният Брут
възлиза на трибуната!
БРУТ
Ще моля
спокойно да ме чуете докрай.
Римляни, съграждани, приятели, чуйте ме заради моята кауза и за да ме чуете, пазете тишина! Вярвайте ми заради моята чест и за да ми повярвате, доверете се на нея! Съдете ме с разума си и за да ме съдите право, наострете го добре! Ако има в това събрание някой, който истински е обичал Цезар, нему казвам, че обичта на Брут към Цезар не бе по-малка от неговата. И ако той ме запита защо тогаз Брут вдигна ръка на Цезар, ето отговора ми: не защото малко обичах Цезар, а защото повече обичах Рим. Нима бихте предпочели Цезар да е жив и да измрете всички като роби пред това Цезар да е мъртъв, за да живеете всички като свободни хора? Цезар ме обичаше — и затова го оплаквам; той беше щастливец — и аз се радвам на туй; беше храбрец — и затуй го почитам; но той беше властолюбец — и затова го убих. Сълзи за обичта, радост за щастието, почит за храбростта и смърт за властолюбието. Кой тук е тъй презрян, че да желае живот в робство? Да се обади — него съм обидил! Кой тук е тъй без чест, че да не иска да бъде римлянин? Да се обади — него съм обидил! Кой тук е тъй страхлив, че да не люби родината си? Да се обади — него съм обидил! Е, има ли такива?
ВСИЧКИ
Няма! Няма!
БРУТ
Тогаз не съм обидил никого. Направих с Цезар само туй, което трябва да направите с Брут, ако го заслужи. Неговата смърт е записана в Капитолия, без да бъде подценено онуй, за което бе славен, нито преувеличено туй, заради което умря.
Влиза Антоний с тялото на Цезар.
Ето тялото му, оплаквано от Марк Антоний, който, макар и неспомогнал за смъртта му, ще получи от нея правото да участва в държавата. Като всеки от вас. И завършвам с това, че както за благото на Рим убих първия си приятел ей с този нож, готов съм да го обърна и срещу себе си, щом отечеството поиска моята смърт!
ВСИЧКИ
Живей, о, Бруте! Да живее Брут!
ПЪРВИ ГРАЖДАНИН
Да го закараме в триумф до вкъщи!
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Да му издигнем статуя до тези
на неговите доблестни деди!
ТРЕТИ ГРАЖДАНИН
Да го направим цар!
ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН
Да, да, чрез Брут
ще увенчаем най-доброто в Цезар!
ПЪРВИ ГРАЖДАНИН
Да го изпратим шумно до дома му!
БРУТ
Съграждани!…
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Мълчете! Брут говори!
ПЪРВИ ГРАЖДАНИН
Пазете тишина!
БРУТ
Съграждани, от все сърце ви моля
пуснете ме да си отида сам
и останете зарад мен с Антоний!
Отдайте чест на мъртвия и слух
на възхваляващата реч за него,
която ние лично разрешихме
на Марк Антоний да произнесе!
Да не напуска никой освен мен,
преди да е завършил той речта си!
Излиза.
ПЪРВИ ГРАЖДАНИН
Не мърдайте! Да чуем Марк Антоний!
ТРЕТИ ГРАЖДАНИН
Да го изслушаме! На място стойте!
Качи се на трибуната, Антоний!
АНТОНИЙ
Заради Брут сега дължа на вас…
ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН
Какво, какво за Брут?
ТРЕТИ ГРАЖДАНИН
Длъжник ни бил
по негова вина!
ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН
Той по-добре
да не говори зле за Брут пред нас!
ПЪРВИ ГРАЖДАНИН
Ще хвали Цезар! Цезар бе тиранин!
ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН
Добре че Рим се отърва от него!
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Мълчете! Да изслушаме и него!
АНТОНИЙ
О, благородни граждани на Рим!…
ВСИЧКИ
Мълчете! Да го чуем! Тишина!
АНТОНИЙ
Чада на Рим, приятели, събратя,
изслушайте ме! Тук съм не да хваля,
а да погребвам Цезар. Знаем, злото,
което всеки сторил е, остава
подир смъртта му, а доброто често
Читать дальше