Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

с убийците ти и над твойто тяло

им стиска опетнените ръце?

Очи да имах, колкото ти — рани;

струящи сълзи, колкото те — кръв,

това би по подхождало на мен,

отколкото приятелства да свързвам

със твойте врагове. Прости ми, Юлий!

Подгониха те тук, о, смел елен,

тук падна ти, и ето ги ловците —

стоят нашарени със твойта багра,

измъкнали туптящото сърце,

което бе сърцето на света!

О, как е тъжно да те гледам проснат

от тази знатна хайка!

КАСИЙ

Марк Антоний…

АНТОНИЙ

Прости, Кай Касий, но с такива думи

и враг за Цезар би се произнесъл.

Какво по-скромно за един приятел?

КАСИЙ

Не те упреквам, че го хвалиш. Питам

каква ще е спогодбата ти с нас:

ще ни подкрепяш ли, или изобщо

не бива да разчитаме на теб?

АНТОНИЙ

Ръцете ви аз стиснах не за друго,

но се разчувствах при вида на Цезар.

На всички ви приятел съм и всички

обичам ви горещо. Чакам само

да ми дадете доводи, че Цезар

е бил наистина така опасен.

БРУТ

Туй щеше да е инак дива гледка!

Но наште доводи са тъй безспорни,

че даже и да беше син на Цезар,

би бил задоволен!

АНТОНИЙ

Не искам друго.

Туй само още: право да изложа

мъртвеца на пазарния площад

и като негов нявгашен приятел

да се простя със него в кратко слово.

БРУТ

Ще имаш това право, Марк Антоний!

КАСИЙ

Две думи само, Бруте!…

Настрани към Брут.

Какво вършиш!

Недей му дава право да говори!

Отде да знаем докъде народът

могъл би да се трогне от речта му?

БРУТ

Прощавай, но аз първи ще говоря

и от трибуната ще обясня

защо бе нужно Цезар да умре.

Ще кажа, че сами сме разрешили

на Марк Антоний — Цезаров приятел —

да каже туй, което те ще чуят,

и че желаем Цезар да получи

достойно погребение, със всички

законни обичаи. От това

за нас ще има не вреда, а полза.

КАСИЙ

Не зная какво може да се случи,

но то не ми харесва.

БРУТ

Марк Антоний,

вдигни оттука тялото на Цезар!

Ти няма да говориш срещу нас,

но можеш, както щеш, да славиш Цезар,

като изтъкнеш, че за туй си взел

съгласието ни. В противен случай

не ще участваш в обреда със нищо.

И словото си ще държиш след мойто

от същата трибуна.

АНТОНИЙ

Тъй да бъде!

Не искам нищо повече.

БРУТ

Тогава

мъртвеца приготви и ни последвай.

Излизат всички освен Антоний.

АНТОНИЙ

Прости ми, о, кървяща шепа пръст,

че бях така любезен с тез касапи.

Развалина си ти от най-добрия,

най-доблестния мъж, когото знае

неспиращият бяг на времената!

Тежко й на десницата, проляла

така безценна кръв! Над твойте рани —

уста безгласни, зинали към мен

с молба от пурпур да им дам език —

предричам, чуй: проклятие ужасно

ще сполети човечеството цяло!

Италия надлъж и шир ще стане

поле на смут и граждански войни

и гибелта ще бъде тъй привична,

и ужасите — толкоз обичайни,

че майките усмихнати ще гледат

ръцете на войната как разкъсват

децата им, със милост, притъпена

от кръвнините. И духът на Цезар

ведно със дъхащата разпри Ата 100 100 Ата (мит.) — дъщеря на Зевс, олицетворение на безумната ярост и на раздора. ,

развързал кучетата на войната,

над всички ще кръжи и вика: „Мъст!“,

дорде туй дело мерзко осмърди

земята цяла със човешки мърши,

вопиещи за гроб!…

Влиза Слуга на Октавий.

Кой беше ти?

Не служеше ли при Октавий Цезар?

СЛУГАТА

Да, Марк Антоний.

АНТОНИЙ

Цезар му написа

да дойде в Рим.

СЛУГАТА

Писмото той получи

и ме изпрати да ви съобщя…

Вижда тялото на Цезар.

О, Цезар!

АНТОНИЙ

Върви, излей сърцето си встрани!

Скръбта е заразителна и чувствам,

че като виждат тези скръбни капки

в очите ти, и мойте овлажняват.

Къде е господарят ти?

СЛУГАТА

Таз нощ

ще спи на седем мили от града.

АНТОНИЙ

Лети назад при него и кажи му

за случилото се. И да не бърза.

Тоз Рим е страшен Рим, опасен Рим,

Рим още неподготвен за Октавий.

Това му съобщи… Не, спри, почакай!

Недей да тръгваш, докато не съм

изложил това тяло на площада

пред римския народ. С речта си там

ще разузная как приема той

злодейството на тези кръвопийци

и ти за този прием ще докладваш