Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

БЕНВОЛИО

Ромео, идат хора! Той е мъртъв!

Не стой като вкопан! Ако те хванат,

присъдата на княза ще е смърт!

Не стой така, ти казвам! Бягай, бягай!

РОМЕО

О, аз съм шут в ръцете на Съдбата!

БЕНВОЛИО

Все още тук? Ще бягаш или не?

Ромео излиза.

Влизат Граждани.

ГРАЖДАНИ

Къде е този, който е убил

Меркуцио? Тибалт? Къде е той?

БЕНВОЛИО

Пред вас. Това е вашият Тибалт!

ГРАЖДАНИН

Задържам ви във името на княза!

Ще отговаряте за тази кръв!

Влизат Князът, Монтеки, Капулети, Синьора Монтеки, Синьора Капулети и други.

КНЯЗЪТ

Отново свада? Кой е почнал пръв?

БЕНВОЛИО

Аз мога да разкажа, княже мой,

злочестия развой на този бой.

Пред вас е тоз, от чийто бяс загина

Меркуцио, добрият ви роднина,

Тибалт на име. Него пък, уви,

във равен бой Ромео умъртви.

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Тибалт! Тибалт! Мой племеннико скъп!

Съпруже! Братов синко! Черна скръб!

О, княже справедлив, пред твоя съд

за тази кръв кръв трябва да внесат

Монтеките! О, племеннико мой!

КНЯЗЪТ

Бенволио, свидетелствувай: кой

разпали тази кървава кавга?

БЕНВОЛИО

Тибалт, мъртвешки сън заспал сега.

Ръката на Ромео го срази,

но преди туй устата на Ромео

не малко стори, за да му припомни

нищожността на пламналата свада

и вашето високо недоволство

от тези сблъсквания. Всичко туй,

макар изречено със кротък глас,

благ поглед и препънато коляно,

уви, не спря Тибалтовата ярост

и той насочи острата стомана

в гърдите на Меркуцио. И ето,

нападнатият, не по-малко огнен,

изтегля срещу шпагата му шпага

и отклонил презрително смъртта

с една ръка, със другата я връща

обратно на Тибалт, чиято ловкост

спасява го по чудо. „Стойте! Спрете“ —

отчаяно извика им Ромео

и със ръка, по-бърза от езика,

им блъсна остриетата надолу

и между тях се втурна. Ала в миг

един изпълнен с гняв Тибалтов удар,

изпод ръката му, срази живота

на храбрия Меркуцио. Тибалт

побягна, но след малко пак се върна

към зажаднелия за мъст Ромео

и като две светкавици те двама

се оплетоха във битка. И додето

измъкна шпага, да ги разтърва,

безстрашният Тибалт бе вече мъртъв,

а пък Ромео — впуснал се да бяга.

Ако ви лъжа, да умра веднага!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

И той е от проклетия им род —

на кръвна обич тази реч е плод!

За да убият моя братов син,

те двайсет са били, а той — един!

За неговата смърт аз моля, княже,

убиецът със смърт да се накаже!

КНЯЗЪТ

Ала убитият убил е пръв,

а кой ще плаща тази първа кръв?

МОНТЕКИ

Не моят син! Меркуцио и той

другари бяха. За другаря свой

Ромео е отнел онуй, което

и по закона би било отнето —

живота на Тибалт!

КНЯЗЪТ

Затуй тозчас

изгнан да бъде го осъждам аз!

Дотам достигна дивата ви стръв,

че да пролее моя сродна кръв,

но ще ви струва тя такава глоба,

че вий ще я запомните до гроба!

И без молби! Ще бъдат празен звук

Ромео да се маха вън оттук,

че след часа, във който бъде хванат

не много часове ще му останат!

Трупа вдигнете! Указът ми строг

да се изпълни в еднодневен срок!

Съдът, простил убиеца, убива

и милостта му е немилостива.

Излизат.

Градината на Капулети.

Влиза Жулиета.

ЖУЛИЕТА

Препускайте по-бързо, огнегриви

коне на Феб 83 83 Феб (мит.) — друго име на Аполон, едно от главните божества на гръцката митология; бог на слънцето и изкуствата. Неговият образ се слива с този на Хелиос, също бог на слънцето, който бил представян на колесница, дърпана от четворка огнедишащи коне, която сутрин възлизала на изток, а вечер се спускала на запад, в Океана. ! Ако ви беше шибнал

синът му Фаетон 84 84 Фаетон (мит.) — син на Хелиос. Той опитал един ден да кара сам колесницата на баща си, но не удържал огнените й коне и за малко не подпалил земята, за което Зевс го сразил с мълнията си. , ленивци, щяхте

да се прибирате на запад вече,

довлекли подир себе си нощта!

О, нощ, съюзнице на любовта,

простри завесата си пред окото

на пътника случаен, за да може

Ромео, несъзрян и неодуман,

да скочи — жарък — в моите ръце!

Любовниците знаят да отслужват

вълшебния си обред, осветени

от собствената своя красота;