Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

една минутка с моята любов!

Свържи ръцете ни със благослов,

пък нека прави с нас каквото ще

смъртта, убийцата на всяка обич,

нали ще съм изрекъл: „Тя е моя!“

БРАТ ЛОРЕНЦО

Тез бурни чувства имат бурен край.

Умират те в триумфа си върховен,

тъй както огън и барут загиват

в целувката си! Знаеш, че медът

поради свойта прекомерна сладост

най-бързо става гаден за небцето.

Люби със мярка! Стар закон това е:

по-кротката любов по-дълго трае.

Влиза Жулиета.

А, ето я и нея! Как танцуващ

е ходът й, като че ли не стъпва

по камъка! Да, влюбените могат

да яздят върху нишките въздушни,

лениво носени от синевата

на лятото! О, суета сърдечна,

как лека си и как недълговечна!

ЖУЛИЕТА

Добра ви вечер, мой духовни отче!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Ромео за нас двама, дъще моя,

ще ти благодари.

ЖУЛИЕТА

Тогаз и нему

ще кажа „добър вечер“, да не би

да бъде в много благодарността му.

РОМЕО

О, Жулиета, ако твойта радост

прелива като моята и имаш

дар повече от мен да я опишеш,

то подслади с дъх нежен този въздух

и разкажи със говора си пеещ

за туй неописуемо блаженство,

което аз от теб и ти от мене

изпитваме сега един до друг!

ЖУЛИЕТА

Едно богато чувство се гордее

със свойта същност и не чувства нужда

от никакви слова. Бедняк е, който

знай бройката на своето богатство.

А моята любов е толкоз много,

че аз не бих могла да преброя

дори и половината от нея!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Вървете с мен, вървете с мен, за Бога!

Да ви оставя тук сами не мога.

Като ви гледам, нужно е по-бърже

светата наша църква да ви свърже!

Излизат.

Площад.

Влизат Меркуцио, Бенволио, Паж и слуги.

БЕНВОЛИО

Меркуцио, да си вървим оттук!

Горещо е. Гъмжи от Капулети.

Ако се срещнем, ще избухне свада —

във тази жега лесно ври кръвта!

МЕРКУЦИО

Ти си от онези приятели, дето, щом влязат в кръчмата, плясват върху масата шпагата си и казват: „Дай Боже да не ми влезеш в работа!“, а още необърнали две чашки, вече са я обърнали срещу слугата за нищо и никакво и го гонят между масите. От тези, дето първо налитат, после питат!

БЕНВОЛИО

Кой, аз ли ти приличам на такъв?

МЕРКУЦИО

Хайде, хайде! Нали те знам — малко ти трябва, когато си кипнал, и още по-малко — за да кипнеш. Ти си един от най-избухливите младежи в цяла Италия. Просто рядко явление.

БЕНВОЛИО

Друго да има?

МЕРКУЦИО

Друго явление като тебе? Не! Защото, ако имаше две, вече нямаше да има нито едно; щяхте да сте се заклали взаимно! Ами че ти си готов да се сдавиш с първия срещнат, защото брадата му имала един косъм повече или по-малко от твоята! Готов си да извикаш на дуел някой, който яде кестени, само защото и твоите очи били кестеняви. Твоите очи! Те виждат причини за обиди, дето други не могат ги види. Главата ти е пълна с предлози, както яйцето е пълно със съдържание. А колко пъти са ти я чупили като яйце от много петльовско налитане! Не се ли сби с едного, задето се беше изкашлял и беше стреснал кучето ти, което дремеше на слънце? А кой нападна онзи шивач, защото се беше показал в новата си дреха преди Великден? А оня, другия, не искаше ли да го нанижеш, понеже беше нанизал стари панделки в новите си обувки? И тъкмо ти ще ме предпазваш от свади!

БЕНВОЛИО

Ако аз бях склонен към свадите като теб, бих си написал завещанието с валидност за час и четвърт!

МЕРКУЦИО

И кому би завещал безценната си глупост?

Влизат Тибалт и други.

БЕНВОЛИО

Залагам главата си, Капулетите идат!

МЕРКУЦИО

Залагам краката си, не мърдам оттук!

ТИБАЛТ

Вървете с мен! Ще ги запитам нещо…

Здравейте, господа! Две думи само.

МЕРКУЦИО

Две думи само? Защо не прибавите към тях още нещо. Нека бъдат две думи и един удар!

ТИБАЛТ

Стига да искате, господине! Само ми дайте причина!

МЕРКУЦИО

Защо трябва да ви я давам аз? Не смеете ли да си я вземете сам?

ТИБАЛТ

Меркуцио, вие се въртите в кръга на Ромео…

МЕРКУЦИО

Аз се въртя в кръг? Ти за акробати ли ни взимаш? Или за пътуващи музиканти? Ако е така, музиката ни ще подраска ухото ти. Ето моя лък, ето нещо, което ще те накара да потанцуваш! Виж го ти, въртял съм се в кръг!