Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

РОМЕО

Добро утро на двама ви! Защо да съм ви метнал?

МЕРКУЦИО

И аз не знам защо, но ни метна и двамата или по-право — сам се метна през оградата.

РОМЕО

Прощавай, Меркуцио, но имах работа тогава и не можех да държа на формите.

МЕРКУЦИО

И от много работене сега не можеш да се държиш на пищялките си!

РОМЕО

Искаш да кажеш: от много реверанси?

МЕРКУЦИО

Позна. Разбира се, от тях!

РОМЕО

Колко възпитано предположение!

МЕРКУЦИО

О, аз съм цветът на възпитанието!

РОМЕО

Цвят, но не за мирисане!

МЕРКУЦИО

Не, разбира се — за украса!

РОМЕО

Тогава бих си украсил обувките с теб!

МЕРКУЦИО

Тези твои обущарски подмятания скоро ще си изхабят тънките подметки и ти ще усетиш подметеното с ходилото си!

РОМЕО

Както ти го усещаш сигурно, защото, откак те помня, си бос във всяко отношение. И при това ходилото ти е плоско като твоите закачки!

МЕРКУЦИО

Бенволио, ела да ме откачиш от неговите! Петте ми умствени способности 81 81 „… петте умствени способности…“ — За такива били смятани по Шекспирово време: здравият разум, въображението, находчивостта, способността за преценка и паметта. не са способни да се надбягват с такъв остроумец!

РОМЕО

Че шибни ги, пришпори ги! Иначе ще стигна пръв!

МЕРКУЦИО

Ще стигнеш пръв… да не казвам къде! Ако ще се надкрякваме като гъските, предавам се. В твоята глава има голямо количество гъша духовитост, а аз не ща да имам нищо общо с тези пернати!

РОМЕО

А като подушиш гъска на чужда трапеза, веднага тичаш да си гризнеш!

МЕРКУЦИО

Аз ще ти изгриза ухото за тази шега!

РОМЕО

Гъските пасат, а не гризат, и после, както виждаш, аз не съм пасъл трева, та да ти се оставя да ме гризеш!

МЕРКУЦИО

Прекалено са ти сочни подправките, знаеш ли?

РОМЕО

Какъвто гъсока — такъв и сока!

МЕРКУЦИО

Ум, който разтяга се във всяка посока! Като ярешка кожа — от два пръста до цял лакът!

РОМЕО

Разтегнат ум за разпуснат език!

МЕРКУЦИО

Че какво? Не е ли по-добре разпуснат език, отколкото подсмърчащ нос и мокри очи? Така те искам! Сега се вчовечи! Сега си пак старият Ромео! Огън и пламък, какъвто си беше! И слава Богу, защото влюбеният прилича на луд шут, който тича насам-натам с изплезен език и търси дупка, за да си скрие хлопката в нея!

БЕНВОЛИО

Стига толкова! Прекъсвай!

МЕРКУЦИО

Е, как ще прекъсвам? Тъкмо бях навлязъл в най-сладкото и изведнъж — стига!

БЕНВОЛИО

Защото ти, като го отпуснеш в тази област, край няма!

МЕРКУЦИО

Много се лъжеш. Там е лошото, че има. Де да нямаше! Аз, и без да ме прекъсваш, бях навлязъл достатъчно дълбоко в нея и се готвех да приключвам.

РОМЕО

Какво се вижда?

Влизат Дойката и Пиетро.

Платно на хоризонта!

МЕРКУЦИО

Две, две! Фуста и гащи!

ДОЙКАТА

Пиетро!

ПИЕТРО

Ето ме!

ДОЙКАТА

Ветрилото ми, Пиетро!

МЕРКУЦИО

Дай й го да се скрие зад него, Пиетро! По-добре ветрилото, отколкото мутрилото!

ДОЙКАТА

Добро утро, господа!

МЕРКУЦИО

Вече е обяд, прекрасна мадам!

ДОЙКАТА

Как обяд?

МЕРКУЦИО

Ами да — мръсният пръст на часовника е точно върху резката на пладнето.

ДОЙКАТА

Пфу, не ви е срам! Какъв човек сте вие!

РОМЕО

Един човек, благородна госпожо, за когото Бог е казал: „Ще го създам, да се посрамя сам!“

ДОЙКАТА

Честна дума, добре го рекохте — „да се посрами сам“!… Господа, дали някой от вас може да ми каже къде да намеря младия Ромео?

РОМЕО

Аз мога. Но боя се, че младият Ромео ще бъде по-стар, когато го намерите, отколкото е бил, когато сте го търсили. Аз съм най-младият от всички с това име. На ваше разположение по липса на по-лош!

ДОЙКАТА

Как само добре го рекохте!

РОМЕО

Значи тъй, а — лошото било добро! Как точно схваща! Голям ум, ей!

ДОЙКАТА

Ако вие сте Ромео, господине, бих искала да ви осведомя за нещо.

БЕНВОЛИО

Ще го отмъкне на някоя вечеря!

МЕРКУЦИО

Иска да го осведоми, сводницата му сводомска. Гоморът да я хване 82 82 „… сводницата му сводомска. Гоморът да я хване…“ — игрословица, основана върху имената на библейските градове Содом и Гомор — прословути с разврата на жителите си. (В оригинала играта на думи е по друга линия.) ! Дръж, дръж! Бау, бау, бау!