Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

ехтят в слуха ми още твойте жалби

и себе си погледнеш ли, видял би

по бузата ти още да пълзи

следата от предишните сълзи!

Ако си оня същият сега

по Розалина беше таз тъга,

а ако чак дотам си променен,

тогаз повтаряй заедно със мен,

че щом мъжът крепи се тъй нездраво,

жената да пропада има право!

РОМЕО

Преди към мойта страст ти бе суров!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Защото страст бе, синко, не любов!

РОМЕО

И казваше да й копая гроб!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Но не на друга за да станеш роб!

РОМЕО

Не ме кори! Обичам я могъщо

и тя със обич ми отвръща също,

а другата…

БРАТ ЛОРЕНЦО

Тя просто бе разбрала,

че ти бърбориш като папагала,

без сам да схващаш своите слова.

Но нека да оставиме това!

Върви със мене, ветренико луд!

Ще ти помогна. Може моят труд

чрез вас така полезно да подейства,

че да сближи две скарани семейства.

РОМЕО

Да тръгваме!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Без бързане, човече!

Със бавен ход се стига по-далече.

Излизат.

Улица.

Влизат Бенволио и Меркуцио.

МЕРКУЦИО

Къде, по дявола, се е дянал тоя Ромео? От снощи не се ли е прибирал?

БЕНВОЛИО

В бащината си къща — не. Питах слугата му.

МЕРКУЦИО

Онази бледо-хладна Розалина

така го мъчи, че ще го побърка!

БЕНВОЛИО

Тибалт, роднината на Капулети

му е изпратил у дома писмо.

МЕРКУЦИО

Вика го на дуел, бас държа!

БЕНВОЛИО

Ромео ще съумее да му отговори!

МЕРКУЦИО

Бедният Ромео, той е вече мъртъв: прободен от черния поглед на една бледа хубостница, промушен през ухото от една любовна песничка, продупчен в центъра на сърцето си от тъпата стрела на онова сляпо недоносче — къде такъв човек ще устои на Тибалт!

БЕНВОЛИО

Че какво пък толкоз е Тибалт?

МЕРКУЦИО

Във всеки случай не е котешкият крал 73 73 „… котешкият крал…“ — Името Тибалт или негови варианти носел героят на средновековния „Роман за Писан“, познат в много европейски страни. ! Това е царят на всички тънкости на честта! Той може да ти изтананика един дуел по ноти, със спазване на такта, дължините и темпото! Казвам ти: не пропуска и най-малката пауза — едно, две и три-то вече ти е излязло откъм гърба! Тибалт — това е смъртта на копринените копчета! Той е велик дуелант, боец с талант, фехтовчик — чик-чик-чик — от първа класа! Търсач на предлози, облози и случаи като този! Ах, безсмъртното му „пасадо“ 74 74 Пасадо, пунто реверсо, хой (исп.) — термини от фехтовката, която по Шекспирово време била новост в Англия. Преди това двубоят там се водел с мечове и щитове. ! Неговото „пунто реверсо“! Неговият „хой“!

БЕНВОЛИО

Неговият „кой“?

МЕРКУЦИО

Неговият „хой“! Чумата да ги порази всички тези хойкащи, развяващи се, фъфлещи и превземащи се контета, дето само знаят да кълчат езика ни: „Голяма шпага! Голям боец! Голяма фльорца!“ Дявол ги взел, не е ли тъжно, приятелю, че трябва да ни тровят живота тези чуждестранни мухи, тези продавачи на фасони, тези силвуплезльовци и силвуглезльовци, тези „пардоне муа“, които толкоз държат на новите кройки, че не могат да седнат на старите пейки. О, техните „бон, бон“, дето ги търкалят като бонбони в устата си!

Влиза Ромео.

БЕНВОЛИО

Ето го Ромео, ето го Ромео!

МЕРКУЦИО

Какъв ти Ромео! Това е един Ро-мяу, който се е изтощил да мачка своята мачка по покривите! Един херинг, който си е хвърлил хайвера. О, плът человеческа, как си се орибила! Сега се носи на хрилете на поезията, дай му да се плакне в сълзи като оня Петрарка 75 75 Петрарка — Франческо Петрарка (1304–1374). Италиански поет от Възраждането, възпял в сонети паметта на своята любима Лаура. . Лаура пред неговата дама е била перачка и нищо повече, само дето любовникът й е бил по-силен по римите; Дидона 76 76 Дидона (мит.) — картагенска царица, чиято любов към Еней, избягалият от опожарена Троя легендарен родоначалник на римския народ, е разказана в „Енеида“ на римския поет Вергилий. пред нея е дърта Дона; Клеопатра 77 77 Клеопатра — последна царица на Египет, известна с красотата си. Тя станала жена на римския пълководец Марк Антоний и след като той бил надвит от другия претендент за господство над Рим, Октавиан, се самоубила заедно с мъжа си. Героиня на Шекспировата трагедия „Антоний и Клеопатра“. — патрава циганка; Елена 78 78 Елена мит.) — съпруга на гръцкия цар Менелай, прочута с хубостта си. Станала според легендата причина за Троянската война, възпята в „Илиада“ на Омир. и Херо 79 79 Херо — героиня на любовния разказ „Херо и Леандър“, много популярен по Шекспирово време. Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), — всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг — със своята любима, жрицата на Афродита, Херо. Една нощ вятър угасил огъня, с който Херо го насочвала към себе си, и Леандър загинал във вълните. Херо, отчаяна, се хвърлила в морето. — две уличници, хвани едната — удари другата; а Тизба 80 80 Тизба — героиня на трагичната любовна история за Пирам и Тизба. — вярно, синеока, но не върши работа!… Бонжур, синьор Ромео! Френски поздрав заради френските ви гащи. Добре ни метна снощи!