Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

до ствол на синя слива и мечтае

любимата под нея да му капне

като плода й, със чието име

девойките, когато са самички,

наричат… А, Ромео, тя да бъде

една разпукана… и тъй нататък,

а ти — един изострен присад, а?

Е, лека нощ тогава! Предпочитам

да спя във свойто пухено легло

наместо в твойто походно!… Вървим ли?

БЕНВОЛИО

Вървим. Какво ще правим! Няма нужда

да търсим, който иска да се скрие!…

Излизат.

В градината на Капулети.

Влиза Ромео.

РОМЕО

… Правете си шеги с бедата чужда,

като не сте я преживели вие!

На прозореца се появява Жулиета.

Но стой, каква е тази светлина,

която от прозореца изгрява?

Той изток е, а Жулиета — слънце!

Изгрей, о, слънце, и надвий луната,

която и така е побледняла,

защото си по-хубава от нея!

Щом толкоз ти завижда, нейна жрица

недей да бъдеш вече — тя те кара

да носиш този бледосинкав цвят

на девствениците. Хвърли го ти!

О, скъпа моя! Обич моя нежна!…

Да знаеше какво е тя за мен!

Помръдва устни, но не казва нищо!

Но затова очите й говорят!

Ще им отвърна! Не, премного смел съм!

Те не със мен говорят: две звезди,

най-светлите от небосвода горе

заети другаде, молба отправят

към нейните очи, да ги заместят

във сферите им временно. Какво ли

ще бъде, ако двете светли двойки

си разменят местата? Знам, звездите

пред образа й ще посърнат, както

свещици сутрин; а от тез очи

небето тъй ще заструи в лъчи,

че вред ще почне лудото цвърчене

на птичките, помислили, че ден е!

О, как подпира бузка със ръчица!

Да можех, станал нейна ръкавица,

да я помилвам тъй!

ЖУЛИЕТА

О, аз горката!

РОМЕО

Говори! Тя говори!… Говори,

о, ангел лъчезарен! Да, защото

над мене ти във тъмното сияеш

като крилат вестител на небето,

когото смаяните смъртни гледат —

обърнали очите си до бяло

и падайки по гръб — как той се носи

сред бухналите облаци, поддържан

от трепкащата гръд на ветровете!

ЖУЛИЕТА

Ромео! О, защо си ти Ромео?

От род и име отречи се или

ако не щеш, любовна клетва дай ми

и аз не ще съм вече Капулети!

РОМЕО (настрани)

Да й отвърна ли или да слушам?

ЖУЛИЕТА

Едничко твойто име ми е враг.

А без да си Монтеки, ти ще бъдеш

пак същият. Какво е туй „Монтеки“

Не е ръка, ни крак, ни друга част

на тялото ни. Името смени си!

Какво е едно име? Туй, което

зовем ний „роза“, ще ухае сладко

под всяко друго име. Точно тъй

Ромео и без името „Ромео“

ще пази всички свои съвършенства,

които не от името му идат.

Ромео мой, смени туй свое име

и вместо него цялата вземи ме!

РОМЕО

Взех думата ти: назови ме само

„любими мой“ и кръстен втори път,

ще бъда всичко друго, не Ромео!

ЖУЛИЕТА

О, кой си ти, под плаща на нощта

нахълтал в тайните ми?

РОМЕО

Как, светиньо,

със името си да ти кажа кой съм?

Намразих го, защото ти го мразиш.

Да бе на лист хартия, бих го скъсал!

ЖУЛИЕТА

Ушите ми не са изпили още

стотина думи, казани от тебе,

а ти познах гласа. Не си ли ти

Ромео и Монтеки?

РОМЕО

Ни едното,

ни другото, ако поискаш само!

ЖУЛИЕТА

Кажи: защо и как дошъл си тука?

Висока е градинската стена

и ако нашите те сварят в двора,

за тебе това място ще е смърт!

РОМЕО

Върху криле любовни тук долитнах.

Не спират зидовете любовта.

Когато нещо е възможно, тя

не се поколебава да го стори!

ЖУЛИЕТА

Ако те сварят тук, ще те убият!

РОМЕО

Очите ти са много по-опасни

от двеста техни шпаги! Усмихни се

и аз ще съм неуязвим за тях!

ЖУЛИЕТА

Не искам да те видят тук! Върви си!

РОМЕО

Нощта ме крие в плаща си. Да зная,

че любиш ме, пък нека ме убият!

По-скоро смърт от тяхната ненавист,

отколкото живот без твойта обич!

ЖУЛИЕТА

Но кой доведе те до този кът?

РОМЕО

Сърцето, тласнало ме да го диря.

То мен подтикна, аз очи му дадох.

Не съм моряк, но ако беше ти

на бряг далечен зад безброй морета,

пак бих насочил своето платно

към стока скъпоценна като теб!

ЖУЛИЕТА

Нощта закрива моето лице

със маската си, иначе видял би

как то от свян девичи руменее

заради думите, които ти

дочу ме да изричам тази нощ.