Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

на празника ни! Дамите, които

не страдат от мазоли на краката,

готови са да потанцуват с вас!

Ха-ха, госпожички, сега да видим

коя ще каже „не“ на господата!

Рече ли, все едно, че казва: „Имам

мазол на кутрето.“ Ха-ха, сега

настъпих ви мазолчетата, а?…

Добре дошли, младежи! Ех, и аз

съм носил маска и съм шепнел нежно

в ушенца на красавици такива

едни неща! Но време, време, време!…

Синьори, смело! Музиката, почвай!

Музика. Танц.

Освободете пода! Ха, така!

А вий, госпожици, не го щадете!

Ленивци, дайте още светлини!

Тез маси вън! Добре! И загасете

камината! Така ще се сварим…

Таз ваша изненада, млади гости,

е истински навременна!… Чудесно!

Седнете братовчеде Капулети!

Не сме за танци ний. От колко време

не сме били на маскен бал със вас?

ДРУГИЯТ КАПУЛЕТИ

Ей Богу, има тридесет години!

КАПУЛЕТИ

Какво говорите! Не, няма толкоз.

От Петдесетницата, на която

Лученцио се задоми — тогава

маскирахме се, спомням си добре, —

да са изтекли двадесет и пет!

ДРУГИЯТ КАПУЛЕТИ

Не, повече са. Син му е на трийсет.

КАПУЛЕТИ

Е, как на трийсет! Преди две години,

отлично знам, не беше пълнолетен!

РОМЕО (към един слуга)

Коя е дамата, обогатила

ръката на синьора, ето там?

СЛУГАТА

Не мога да ви кажа, господине.

РОМЕО

Тя факлите край нея учи как

да осветяват околния мрак

и върху плюша на нощта сияе,

като че ли брилянтна обица е,

висяща на ухо на чернокож!

О, незаслужен от света разкош!

Дори сред тез красавици подбрани

тя сякаш гълъбица е сред врани!

Ще проследя след танца де отива

и тази длан ще приюти щастлива

светинята на нейната ръка!

Обичал съм? Твърдях, че е така,

но, Господи, отде тогаз да зная,

че е възможна хубост като тая?

ТИБАЛТ

Монтеки е! Познах го по гласа!…

Донес ми шпагата!… И как посмял е,

промъкнал се под маска, да се гаври

със празника на знатния ни дом?

Не ще е грях, кълна се в чест и род,

ако му взема мръсния живот!

КАПУЛЕТИ

Какво ти е, Тибалте? Буйстваш пак!

ТИБАЛТ

Един Монтеки, вуйчо! Мръсен враг

дошъл е във дома ви, безобразник,

за да скверни семейния ни празник!

КАПУЛЕТИ

Прилича ми на младия Ромео.

ТИБАЛТ

Да, гадният Ромео, точно той е!

КАПУЛЕТИ

Любезни племеннико, остави го!

Държи се той достойно и учтиво

и — нека си признаем — във града

говори се навсякъде, че бил

високонравствен и възпитан момък.

Не ща — дори за цялата Верона! —

да бъде оскърбен във моя дом.

Затуй спокойствие! Не го закачай

и ако волята ми тачиш ти,

бъди любезен и не се мръщи —

за празник не върви такава злост.

ТИБАЛТ

Върви, щом имаме подлец за гост!

Не мога да го изтърпя!

КАПУЛЕТИ

Какво?

Я, гледай го, хлапака! Той не можел!

Пък аз ти казвам: трябва! Или ти си

във тази къща господарят, а?

Петле! Ще ми разстройва празненството!

Той ще командва! Той е главен тук!

ТИБАЛТ

Но, вуйчо, срамно е!

КАПУЛЕТИ

Т и ще мълчиш!

Нахален момчурляк, я виж го ти!

Това ще ти излезе през носа!

На мен ще възразява!… Браво! Браво!

На място казано! Така ви искам!…

Ти, сополанко, ще кротуваш или…

Я, още светлини!… Не те е срам!

Аз ще ти дам да разб… По-живо, хайде!

ТИБАЛТ

Гневът ми твърд запрет насилствен среща

и прави в мен да ври кръвта гореща

Неканенико, смей се и играй —

меда със жлъчка ще платиш накрай

Излиза.

РОМЕО

Ако ръката ти, светиньо плаха,

съм осквернил със грубата си длан,

дай устните ми като два монаха

да ти платят с целувка свята дан!

ЖУЛИЕТА

Поклоннико смирен, недей кори ти

ръката си, простена и така —

ръцете на светците са открити

затуй, да ги докосваме с ръка.

РОМЕО

Светиньо, а защо ни са тез устни?

ЖУЛИЕТА

Поклоннико, за да се молим с тях.

РОМЕО

И моите молят те да им отпусне

светинята един безгрешен грях!

ЖУЛИЕТА

Светините към нас не дават знак.

РОМЕО

Но често благосклонни са все пак!

Целува я.

О, чувствам, че грехът ми опростен е!

ЖУЛИЕТА

Ала светинята го стори свой!

РОМЕО

Упрекваш ме. Тогава пак във мене

да дойде той!