Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

ЖУЛИЕТА

Не съм мечтала за подобна чест.

ДОЙКАТА

Да, точно чест! Ако не бях ти дойка,

бих казала, че цицала си мъдрост!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

А време е за сватба да помислиш.

По-млади и от теб девойки знатни

са вече задомени и със рожби.

Самата аз бях вече твоя майка

на възрастта, в която ти, Жулиета,

все още се момееш. Но накратко:

граф Парис иска твоята ръка.

ДОЙКАТА

Ах, Жуленце, това се казва мъж!

Красив и нежен. Сякаш е от восък!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

По-чуден цвят Верона не познава!

ДОЙКАТА

Да, точно цвят! Да, честна дума, цвят!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Но ти кажи: на тоз красив младеж

желаеш ли ръка да подадеш?

Той днес ще е на гости у дома —

във тома на лицето му сама

ти ред по ред усърдно прочети

на красотата нежните черти

и ако яснота не ти достига

във някой ред на тази ценна книга,

търси разгадката за всеки спор

в тълковника на бистрия му взор.

На този сборник, дъще, чист и скъп,

му липсват две корици, един гръб —

ти ценността му, скъпа, опази я

във своята изящна подвързия!

Цени се двойно книгата, когато

и разказът, и скобките са злато,

а Парис теб ще те обогати,

без нещо свое да загубиш ти.

ДОЙКАТА

Какво? Да губи тя? О, Боже прави!

Напротив, много скоро ще прибави!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Кажи, ще го погледнеш ли с любов?

ЖУЛИЕТА

Ако почувствам във сърцето зов.

Но волност на очите си ще дам

дотам, додето е угодно вам.

Влиза Слуга.

СЛУГАТА

Господарко, гостите са посрещнати, трапезата — сложена, ваша милост — очаквана, госпожицата дирена, дойката — попържана; изобщо вкъщи е пъкъл същи. Слизайте, моля ви!

Излиза.

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Върви! Ще те последваме веднага.

Граф Парис чака. Тръгвай с мене, драга!

ДОЙКАТА

Върви, дете, и свойто графче дръж!

Жената — денем, нощем — иска мъж!

Излизат.

Улица.

Влизат Ромео, Меркуцио, Бенволио с неколцина младежи, маскирани и носещи факли.

РОМЕО

Какво решаваме? Дали да почнем

с приготвената реч, или да влезем

без много извинения, направо?

БЕНВОЛИО

Брътвежите излязоха от мода.

Ще минем без Амур, очи превързал

и глупаво към дамите насочил

татарски лък от шарено дърво

като хлапе, поставено да пази

от гарги лозето; и без да бъдем

предшествани от пролог, издърдорен

с ухо към подсказвана. Ние нека

му тропнем една джига 68 68 джига — бърз танц, популярен по Шекспирово време. , а пък те

да ни жигосват, както им се ще

за грубостта!

РОМЕО

Не ми е днес до танци.

На мене дайте ми да нося факла.

Понеже мрачен съм, ще ви посветя.

МЕРКУЦИО

А, не, Ромео, ще танцуваш с нас!

РОМЕО

На вас е леко в тез обувки бални,

а мен ми тегнат мисли погребални

надолу към земята.

МЕРКУЦИО

А крилцата

на Купидон? Нали си влюбен ти —

вържи си ги и леко полети

насам-натам!

РОМЕО

Но там е, че той сам

с крилата си наместо да ме вдигне,

свали ме със стрелата си на място!

Любов, теглото ти едва издържам,

така съм хлътнал в тебе!

МЕРКУЦИО

А я караш

тя да издържа твоето тегло,

когато хлътваш в нея, толкоз нежна!

РОМЕО

Кой? Любовта? Не, тя към мен е груба

Боде ме тя жестоко като трън!

МЕРКУЦИО

Щом тя за теб е трън, ти глог бъди!

Щом тя боде и ти я набоди!…

Подайте ми калъфка за лицето!

Муцуна връз муцуната! Сега

на грозотата ми и да се смеят,

таз маска вместо мен ще се черви!

БЕНВОЛИО

Напред! Похлопайте на този вход

и влезем ли, веднага всеки в танца!

РОМЕО

Аз искам факла. Радостните нека

рогозките с пети да гъделичкат —

аз следвам мъдростта от старини:

„Тоз, който свети, гледа отстрани.“

Играта е добра, но аз съм вънка!

МЕРКУЦИО

Не вънка си, а вътре до ушите

в бездънното тресавище на свойта —

със извинение — любов, отдето

ний за опашката ще те измъкнем!

Върви, върви! Хабим по светло факли!

РОМЕО

Сега е нощ.

МЕРКУЦИО

Аз казвам, господине,

че от умуване нощта ще мине.

Най-умното накрая си остава:

по-малко ум и повече забава!

РОМЕО

Тоз път не ми се вижда умно то.