Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Отлично общество. Къде ги каниш?

СЛУГАТА

У нас.

РОМЕО

Къде „у вас“?

СЛУГАТА

Вкъщи. На вечеря.

РОМЕО

Но в чия къща?

СЛУГАТА

На господаря, чия?

РОМЕО

Прав си, трябваше първо за него да те запитам.

СЛУГАТА

Аз ще ви го кажа и без да питате. Моят господар е богатият синьор Капулети и ако вие не сте от дома на Монтеките, заповядайте довечера да му обърнете една чашка! Да ви поживи Господ!

Излиза.

БЕНВОЛИО

На този празник твойта Розалина

ще бъде роза сред една градина,

цъфтяща от веронски красоти.

Да идем там! Със тях сравни я ти

и в погледа ти твоята избрана

ще стане изведнъж от лебед — врана.

РОМЕО

О, кажат ли го тези две зеници,

тъй често давени и все пак живи,

да пламнат като явни еретици

за богохулства и слова лъжливи!

Не може друга чар такъв да има!

Не, моята любов е несравнима!

БЕНВОЛИО

Не несравнима. Само несравнена.

Видял си я от други отделена,

но ако дойдеш с мене, ново чудо

ще сложим на отсрещното й блюдо

и вярвай, то за миг ще наклони

на взора ти кристалните везни.

РОМЕО

Ще дойда не на лов за образ нов,

а за да зърна своята любов!

Излизат.

Стая в дома на Капулети.

Влизат Синьора Капулети и Дойката.

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Къде е дъщеря ми? Нека дойде!

ДОЙКАТА

Извиках я. Това е вярно, както

че на дванайсет още бях мома!

Хей, агънце! Хей, пиле! Где се дяна

това девойче? Де си, Жулиета?

Влиза Жулиета.

ЖУЛИЕТА

Защо ти трябвам?

ДОЙКАТА

Майка ти те вика.

ЖУЛИЕТА

Какво ще заповядате, мадам?

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Ела насам!… Ти, дойке, остави ни

да поговорим… Или не! Постой!

Като размисля, май е по-добре

и ти да слушаш. Дъщеря ми, знаеш,

е вече стигнала известна възраст…

ДОЙКАТА

Известна я! На мен ако не е

известна до минутка! Аз, която…

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Да. Тя навършва скоро четирнайсет…

ДОЙКАТА

От тези зъби четирнайсетте —

макар че само четри май са те —

залагам, че на четирнайсет точно

ще стане не след много! Още колко

остава до Петровден?

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Две недели.

ДОЙКАТА

След две недели, значи, през нощта

срещу Петровден тя ще стане точно

на четирнайсет. С моето Сузанче —

мир на праха й! — двете нали бяха

връстнички с нея. Бедното ми чедо,

не съм го заслужавала! Та, казвам,

в нощта срещу Петровден тя ще стане

на четирнайсет. Толкоз, няма грешка!

Сега сме единайстата година

от земетръса, а добре си спомням,

че я отбих на него точно ден.

С пелин си бях намазала зърното

и бях я взела в скути до зида

на гълъбарника; седим на припек —

вий двамата със господаря бяхте

отишли в Мантуа — и изведнъж,

като й догорча, че като писна,

глупачето, и точно в този миг

се люшна оня ми ти гълъбарник,

така че не разбрах сама кога

съм хукнала да бягам! Единайсет

години са изтекли оттогава.

Тя вече бе проходила — какво ти

проходила! — търчеше като зайче

и даже ден преди това й беше

изскочила цицина на челцето;

а мъж ми — царство му небесно, той

обичаше шегите! — я повдигна

и вика: „Сега падай по очи;

когато порастеш, по гръб ще падаш.

Ще падаш ли? А, Жули?“ и, ей Богу,

това фъндъче спря да се дере

и каза: „Да!“ Като помислиш само:

случайни думички, а пък се сбъдват!

Ще си го спомням, докато съм жива!

„Ще падаш ли? А, Жули?“ А то: „Да!“

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Добре, разбрахме го. Сега мълчи!

ДОЙКАТА

Мълча, госпожо. Само че отвътре

надува ме, като си спомня само

как млъкна изведнъж и каза: „Да!“

А, честна дума, буцата й беше

като яйце на млад ерген. Огромна

цицина, казвам ви! А пък мъжът ми:

„Когато порастеш, по гръб ще падаш.

Ще падаш ли? А, Жули?“ А пък то

веднага млъкна и му казва: „Да!“

ЖУЛИЕТА

И ти млъкни, бъбривке без юзда!

ДОЙКАТА

Добре, ще млъкна. Бог да ти помага!

Ти стана най-чудесната от всички,

които съм откърмила. Дано

дочакам щастието да те видя

омъжена, не искам нищо друго!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

„Омъжена.“ По тоз въпрос те викнах

да ти говоря. Как си мислиш, дъще:

не е ли вече време за венчило?