Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

ЖУЛИЕТА

Ромео!

РОМЕО

Да, соколче?

ЖУЛИЕТА

Утре в колко

да дойде мойта пратеница?

РОМЕО

В девет.

ЖУЛИЕТА

Във девет. Дотогава има век!

Забравих вече за какво те върнах!

РОМЕО

Ще чакам тук, додето си го спомниш!

ЖУЛИЕТА

Но аз ще го забравям постоянно

и само, че те искам тук, ще помня!

РОМЕО

Пък аз ще ти помагам да забравяш,

стоейки тук, забравил за дома си.

ЖУЛИЕТА

Но гледай, съмва! Искам да си вече

далеч оттук… Не повече все пак,

отколкото завързаното птиче,

което палавката малка пуска

да хвръкне уж, но тъкмо изхвърчало,

със нишка свилена издърпва пак

във шепите си, от любов ревнива

към свободата му.

РОМЕО

Аз бих желал

да бъда твое птиче!

ЖУЛИЕТА

О, и аз,

но от милувки ще те умъртвя!

О, лека нощ! О, лека нощ! Тъй сладка

е моята печал, че чувствам, мога,

ненасъбрала за раздяла мощ,

до утре да ти казвам: „Лека нощ!“

Излиза.

РОМЕО

Дано гръдта ти навести покой!…

Защо не съм, където ще е той!

Зората сивоока оцветява

на изтока вълнистата държава

и Мракът, цяла нощ владял земята,

като пияница встрани се мята,

за да не го прегази в своя път

с каляската си огнена Денят.

Отивам свойта обич да разкрия

на брат Лоренцо в святата килия!

Излиза.

Пред килията на брат Лоренцо.

Влиза Брат Лоренцо с кош.

БРАТ ЛОРЕНЦО

Преди властителят на небесата

да е изпил със своя плам росата,

покрила с бисери света зелен,

таз кошница — тъй както всеки ден —

догоре трябва да е пълна чак

с целебно биле и отровен злак.

Земя, на всичко живо ти си гроба

и ти си раждащата го утроба,

и от гръдта ти тайно сучат мляко

безброй дечица и е разно всяко,

и всичките почти са с мощ целебна

и ни едно без своя полза дребна.

О, много може чарът, който скрит е

във минералите и във тревите,

защото няма зло на този свят,

което да не носи благодат,

или добро, което да не крие

вреда, щом зле прилагаме го ние.

Порок е дарът, впрегнат в зла посока

добре насочен, става дар порока.

Влиза Ромео.

Тоз крехък цвят в смешение такова

съдържа и лекарство, и отрова,

че вдъхнат, дава обща лекота,

а вкусен, спира в жилите кръвта.

Тъй в дребната тревица и в човека

неспирно водят бой от памтивека

добро и зло — враждуващи крале —

и дето за доброто стане зле,

смъртта изгризва — червей неуморен —

нещастното растенийце от корен.

РОМЕО

Добрутро, отче!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Бог добро да дава!

Чий толкоз ранен глас ме поздравява?

Не ти е, синко, мирно на душата,

щом станал си тъй рано от кревата.

На стареца от сухите клепачи

съня разгонват грижите-пазачи,

но инак е при младостта, която,

щом легне, и заспива сън от злато.

Затуй — познавам — нещо те гори,

щом станал си от сън преди зори.

Или се лъже старецът, защото

изобщо не си лягал във леглото?

РОМЕО

Не съм, но в по-друг сън нощта ми мина

БРАТ ЛОРЕНЦО

Прости му. Боже! Бил си с Розалина?

РОМЕО

Със Розалина ли? Не, отче, не!

Сърцето ми таз мъка вече сне.

БРАТ ЛОРЕНЦО

И по-добре. Но где си бил тогава?

РОМЕО

Ще ти разкажа всичко: на забава

във къщата на първия ни враг.

И там ранен бях от самия праг

и сам раних. За двама ни ранени

във своите ръце благословени

ти пазиш, знам, единствения цяр.

О, изцери ни! Виждаш, отче стар —

не дух на мъст при теб ме е изпратил,

щом моля и за своя неприятел!

БРАТ ЛОРЕНЦО

По-ясно, чадо! Трудно се лекува

болникът, който с лекаря хитрува.

РОМЕО

Ще ти го кажа ясно, отче свети:

обичам Жулиета Капулети!

И тя обича не по-малко мен,

така че всичко е във ред освен

тоз обред, който ще ни свърже в брак!

Ще ти разкажа пътем где и как

разкрихме се, но ако обещаеш

днес още, татко мой, да ни венчаеш!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Свети Франциск! И, значи, в миг изстина

безумният ти жар към Розалина?

Младежите — по всичко туй личи —

обичат не с душа, а със очи.

Исус-Мария! С колко влага скъпа

по Розалина ти скръбта си къпа

и с колко плач соли една любов,

която да не вкусиш си готов!

Въздишките ти дневното светило

не е докрай в небето изпарило,