Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

ДОЙКАТА

Пред мен и тръгвай!

Излизат.

В градината на Капулети.

Влиза. Жулиета.

ЖУЛИЕТА

Когато тръгваше, удари девет,

а обеща, че щяла да се бави

по-малко и от час! А може би

не го е срещнала? Не е възможно!

Не, тя се тътри като… Боже мой!

Носителки на вестите сърдечни

би трябвало да бъдат наште мисли,

далеч по-бързи от лъчите златни,

които пъдят утринните сенки

по хълмовете! Та нали затуй

във колесницата на любовта

запрегнати са бързи гълъбици,

нали затуй по-вихрени от вихър

са леките крилца на Купидон!

На, слънцето достигна до превала

на дневния си път. Три дълги часа —

от девет до дванайсет, — а я няма!

Да беше с млада кръв и млади чувства,

тя би хвърчала като лека топка,

подхвърлена от моите слова

и върната от неговите! Ах,

тъй бавни са и мудни тези дърти,

че някои изглеждат вече мъртви!

Влизат Дойката и Пиетро.

О, слава Богу! Сладка дойко, казвай!

Видя ли го?… Кажи му да излезе!

ДОЙКАТА

Излез и чакай пред вратата, Пиетро!

Пиетро излиза.

ЖУЛИЕТА

Е, дойчице? Но ти изглеждаш мрачна

Печал ако ми носиш, облекчи я

със весел вид; ако ми носиш радост,

недей разваля музиката нежна

на новините си със тъжен лик!

ДОЙКАТА

Съвсем съм капнала! Да си почина!

Болят ме костите от туй търчане!

ЖУЛИЕТА

Разменям с тебе кости срещу вести!

Разказвай, мила! Миличка, разказвай!

ДОЙКАТА

Исусе, колко бърза! Е, потрай, де!

Не виждаш ли, че просто нямам дъх!

ЖУЛИЕТА

Как нямаш дъх, когато имаш дъх,

за да го кажеш! Думите, с които

отлагаш свойте вести, са по-дълги

от вестите, които с тях отлагаш!

Кажи: добри ли са или са лоши!

Подробностите остави за после!

Добри ли са, кажи, или не са?

ДОЙКАТА

Добре тогава. Хубав избор си направила, няма що! Не знаеш да избираш мъж, детето ми! Ромео! Намерила кого! Не е за теб той! Може на лице да е по-красив от останалите, но пък краката му са по-стройни, отколкото на всички други. А пък това ръцете му, раменете, тялото… просто не заслужават да се говори за тях, толкова са хубави. Не е кой знай колко учтив, що си е право, но че ще е кротък като агънце, това ти го гарантирам. Хайде, стига ти толкоз! Ей, да не сте обядвали вече?

ЖУЛИЕТА

Не сме, но всичко туй ми бе известно.

Какво за сватбата ти каза той?

ДОЙКАТА

О, Божичко, каква глава ме стяга!

Отвътре чука, сякаш ще се пръсне

на хиляди парчета! А пък кръста!

Ох, този пусти кръст! Не те е грях

така да ме разкарваш да си търся

смъртта по улиците! Старост! Старост!

ЖУЛИЕТА

Прости ми, дойчице, че те измъчих,

но разправи ми, мила, сладка, скъпа:

любимият ми, той какво ти каза?

ДОЙКАТА

Любимият ти, като млад човек — по всичко си личи — учтив, благороден, приятен, мил и положително добродетелен, ми каза… Къде е майка ти?

ЖУЛИЕТА

Къде е майка ми? Във къщи — где!

Но ти какви такива ги говориш?

Любимият ми, като млад човек

учтив и благороден, бил запитал

къде е майка ми?

ДОЙКАТА

О, майко свята!

Как кипва бързо! Сигурно това е

напарката за болните ми кости?

Добре тогава! Отсега нататък

сама върви при своя хубостник!

ЖУЛИЕТА

Ах, колко шум! Кажи, какво ти каза?

ДОЙКАТА

На изповед днес можеш ли да идеш?

ЖУЛИЕТА

Да, мога.

ДОЙКАТА

Тогаз върви оттук при брат Лоренцо.

Едно мъжле там чака да направи

от теб женичка. Ха, кръвта безсрамна

изби по бузите ти! Виж я само,

невинната, как в миг поруменя!

Върви към черквата! Пък аз ще ида

да взема една стълбичка. По нея

едно момченце ще се изкатери,

в едно гнезденце птиче да намери.

Днес аз ще мъкна тежките неща,

но ти ще носиш тежко през нощта

Отивам да си хапна. А пък ти

направо към килията лети!

ЖУЛИЕТА

И към мига, сънуван толкоз пъти!

Любима дойчице, благодаря ти!

Излизат.

Килията на Брат Лоренцо.

Влизат Брат Лоренцо и Ромео.

БРАТ ЛОРЕНЦО

Дано небето освети с усмивка

тоз обред наш, та бъдещият ден

с печал за него да не ни плати!

РОМЕО

Дочул те Бог! Но даже и най-тежка

печал да дойде, няма да натегне

над радостта, с която ме изпълва