Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

БЕНВОЛИО

Прекъсвайте таз свада сред площада!

Или да идем настрана, или

да се разделяме! Очи ни гледат!

МЕРКУЦИО

Очи защо са — нека гледат! Ха!

За чуждо удоволствие не мърдам!

Влиза Ромео.

ТИБАЛТ

Пътувай! Ей го моето момче!

МЕРКУЦИО

Момче ще ти е той, щом облече

ливреята ти! Виж, ако ти трябва

да те изпрати в рая, честна дума,

той ще ти каже, че е твой слуга!

ТИБАЛТ

Ромео, обичта, която чувствам,

като те видя, не допуска друго

название за теб освен „подлец“!

РОМЕО

Тибалт, причината, която имам,

да те обичам, усмирява в мен

гнева, уместен при такава дума.

Не съм подлец. Не ме познаваш. Сбогом!

ТИБАЛТ

Обидата не се измива с думи!

Хлапе, обръщай се и шпага вън!

РОМЕО

Тибалт, не помня да съм те обидил.

Към теб, кълна се, ме изпълва обич,

в която ти едва ли ще повярваш,

преди да чуеш нейната причина.

Затуй те моля, драги Капулети —

чието име не ценя по-ниско

от туй на моя род, — не се гневи!

МЕРКУЦИО

О, срамно, подло, хрисимо покорство!

Едно „стокато“ ще го изличи!

Измъква шпага.

Страшилище за мишките, насам!

Кураж, Тибалт!

ТИБАЛТ

Какво от мене искаш?

МЕРКУЦИО

Дребна работа, ваше величество, кралю на мачките! Само един от деветте ви живота. Ще си поиграя с него като котка с мишка, а после, според това как се държите, може и да ви избия от тялото останалите осем. Ще издърпаш ли шпагата си за ушлетата й? Побързай, че може, преди да си я измъкнал, моята да свирне край твоите уши!

ТИБАЛТ

На твоите услуги!

Измъква шпага.

РОМЕО

Меркуцио, скрий шпагата си!

МЕРКУЦИО

Хайде!

Започвайте! „Пасадото“-то е ваше!

РОМЕО

Бенволио, измъквай шпага! Бързо!

Да ги заставим да се разделят!

Меркуцио, Тибалт, позор и срам!

Спомнете си забраната на княза!

Тибалт, недей! Меркуцио!

Тибалт пробожда Меркуцио изпод ръката на Ромео.

ЕДИН ОТ КАПУЛЕТИТЕ

Тибалт, изчезвай!

Тибалт избягва заедно с другите Капулети.

МЕРКУЦИО

Дявол да ги вземе

и двете ви семейства! Аз съм свършен!

А оня се измъкна тъй, без нищо?

РОМЕО

Ранен ли си, Меркуцио?

МЕРКУЦИО

Тук малко.

Одраскване. Одраска ме котакът.

Но ще ми стигне. Пажът ми къде е?

Магаре, тичай бързо за хирург!

Пажът излиза.

РОМЕО

Не се страхувай! Раната няма да е тежка.

МЕРКУЦИО

Разбира се. Не е дълбока като кладенец, нито широка като черковна врата. Но и такава ми стига. Ще ми свърши работа. Потърсете ме утре и ще намерите бъбривия Меркуцио мълчалив като гроб. Вече съм подреден за оня свят, честна дума! По дяволите двете ви семейства! Да пукне макар това куче, тоя плъх, тоя котарак, който ме одраска така! Самохвалко, негодник, мръсник, който се бие като по книга! А ти за какъв дявол се завря между двама ни? Той ме мушна изпод ръката ти!

РОМЕО

Аз исках да ви разтърва!

МЕРКУЦИО

Бенволио, води ме в някой дом!

Крепи ме, че ще падна! Ах, мръсника!

По дяволите двете ви семейства!

Те ме превърнаха в добра храна

за червеите! Двете ви семейства!…

Излиза заедно с Бенволио.

РОМЕО

Заради мен получи смъртна рана

приятелят ми, сродникът на княза,

а аз мълчах със име, опетнено

от оскърблението на Тибалт;

Тибалт, с когото сме от час роднини!

О, сладка Жулиета, ти размекна

любимия си, твоят чар отвърна

закалката на мъжкия ми дух!

Влиза отново Бенволио.

БЕНВОЛИО

Ромео, о, Ромео, страшна вест!

Меркуцио е мъртъв! Възкачи се

по облачните стъпала духът му,

тъй преждевременно презрял земята!

РОМЕО

Туй черно утро черни дни чертай.

Начало то е на печален край.

Влиза отново Тибалт.

БЕНВОЛИО

Тибалт се връща!

РОМЕО

С тържествуващ вид,

а там Меркуцио лежи убит!

Върви си в небесата, кротък нрав!

Водач бъди ми, огнедишащ гняв!…

Тибалт, вземи си думата „подлец“,

с която ме нарече преди малко!

Душата на Меркуцио витае

все още над главите ни; тя чака,

за да пътува заедно със твойта!

Ти или аз! Един от нас ще трябва

да тръгне с него!

ТИБАЛТ

Ти си му приятел —

ти ще вървиш!

РОМЕО

Това ще каже кой!

Сражават се. Тибалт пада.