Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

ЛУЦИЙ

Опитах с него да освободя

нещастните си братя и затуй

прокуден съм от Рим за цял живот!

ТИТ

Щастливецо! Съдът те е спасил!

Не виждаш ли, наивнико, че Рим

е пущинак, във който бродят тигри?

Те гладни са за плячка, а пък той

не им предлага друго освен нас.

Затуй блазе ти, че си бил изгонен

далеч от кръвожадната им стръв!…

Ала коя е тази с брат ми Марк?

Влизат Марк и Лавиния.

МАРК

Готви си старите очи да плачат

или сърцето дряхло да се скъса:

убийствена печал ти нося, Тит!

ТИТ

Ако наистина убива, дай я!

МАРК

Това до мене беше дъщеря ти!

ТИТ

Защо ми казваш „беше“? Още е!

ЛУЦИЙ

Умирам! Тази гледка ме срази!

ТИТ

Вдигни се, слаби момко, погледни я!

Лавинио, коя ръка те прати

без ръка пред очите на баща ти?

Кой луд вода прибавя към морето

и хвърля съчки в пламналата Троя?

Преди да дойдеш, мойта горест беше

достигнала до връхната си точка —

сега залива всичко като Нил!

Подай ми меч, да отсека и аз

ръцете си, защото са се били

за този град, незнаещ благодарност;

защото, хранейки това дете,

са хранили скръбта; защото слабо

са молили от небесата милост!

За лошата им досегашна служба

едната другата да отсече —

това единствено ще им поискам!

Лавинио, защо ни са ръце,

щом за труда им няма Рим сърце?

ЛУЦИЙ

Кажи, сестрице: кой осакати те?

МАРК

Не питай! Мускулчето сладкогласно,

изричащо най-тънките й мисли

с така пленителна красноречивост,

е млъкнало! Злодей го е изтръгнал

от прелестната клетчица, в която

то пееше, със чистите си трели

омайвайки слуха на всички нас!

ЛУЦИЙ

Тогава ти кажи ни: кой го стори?

МАРК

Така я срещнах. Луташе се в парка

и се опитваше да се потули

като сърничка, смъртно наранена.

ТИТ

Тя бе сърничка моя и тоз, който

я е ранил, и мене е прострелял!

Усещам се сега като крушенец

на канара сред яростно море,

следящ със страх как приливът нараства,

вълна подир вълна, и как след малко

съдбовният талаз ще го изпрати

в солената утроба на смъртта…

Тук минаха чадата ми, на път

към лобното си място; тук стои —

изгнаник клет — последният от тях;

а тук е брат ми, хлипащ над скръбта ми.

Но ти, но ти срази ме най-жестоко,

Лавинио, любима дъще моя!

Да бях те зърнал на картина тъй,

бих полудял — какво тогаз да сторя,

когато виждам те така на живо?

Ръце си нямаш — сълзи да избършеш,

език си нямаш — злото да разкриеш;

мъжът ти мъртъв е, а твойте братя —

осъдени за неговата смърт —

не ми се вярва вече да са живи!

О, виж я, Марк! Сестра си гледай, Луций!

За братята й като стана дума,

проблеснаха по бузите й сълзи,

като роса по лилия, която,

едва откъсната, и вече вехне!

МАРК

Възможно е да плаче за мъжа си,

убит от тях; а може и за тях,

ако ги знае, че не са виновни.

ТИТ

Ако са те убийци на мъжа ти,

възрадвай се, Лавинио, защото

законът отмъсти им безпощадно.

Не, те не са могли да го извършат —

самата ти с плача си го доказваш!

Лавинио, дай устни за целувка

и ми кажи със знаци как могъл бих

да облекча скръбта ти! Може би

да седнем — чичо ти и брат ти Луций,

и ти, и аз — край някой чист басейн

и във водата му да отразим

лица, съсипани като ливади

след наводнение, все още влажни

и във петна от наносната тиня;

и да се гледаме, дорде водата

не стане — като морската — солена

от сълзите ни, капещи във нея?

Ръцете си да отсечем и ние?

Езиците сами да си отхапем

и да говорим със беззвучни знаци

до края на омразните си дни?

Какво да правим? Нека, докато

сме още със езици, се сговорим

какво по-страшно нещо да си сторим,

та хората, дордето свят светува,

съдбата ни с покруса да си спомнят!

ЛУЦИЙ

О, татко, не плачи, че, виж, сестра ми,

видяла те, по-силно заридава!

МАРК

Търпи ми, мила! На, изтрий се, Тит!

ТИТ

О, Марк! О, братко! Как да си избърша

сълзите в кърпата ти, като тя

от твоите е цяла напоена?

ЛУЦИЙ

Сестрице скъпа, дай да те избърша!

ТИТ

Ах, виж я, Марк! Аз вече я разбирам.

Да имаше език, на брат си тя

би казала, което аз ти казах:

че с кърпата си, мокра от плача му,

сълзите й той мъчно ще попие.