Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Защо мълчиш? Уви! Червена струя

от топла кръв на тласъци избликва

— като фонтан от вятъра развяван —

ведно с дъха на сладките ти устни!

Знам, някой нов Терей 30 30 Терей (мит.) — дъщерята на атинския владетел Пандион — Филомела, била изнасилена от Терей, тракийски цар, съпруг на сестра й Прокна. За да не бъде издаден, Терей изтръгнал езика на Филомела, но тя избродирала разказа за насилието на една завеса, която изпратила на сестра си. Прокна отмъстила на мъжа си, като убила собствения си син и подмамила Терей да яде от месото му. Узнал истината, Терей искал да убие двете сестри, но Зевс превърнал Филомела в славей, Прокна — в лястовица, а него самия — в папуняк. те е насилил

и след това езика ти отрязал,

за да не можеш да го издадеш!

Свенливия си лик от мен отвръщаш

и въпреки че още губиш кръв,

като чешма от три гърла шуртяща,

пак бузите ти пламват от румянец,

като Титановия лик, когато

се среща с облак! Вярно ли отгатнах?

Да знаех какво имаш във сърцето

и кой е звярът, та да облекча

душата си с проклятия към него!

Като закрита пещ, скръбта без излаз

изпепелява нашите сърца!

С език отрязан Филомела смогна

да извезе печалния си разказ,

но по-лукав Терей отсече твойте

умели пръстчета, с които ти

би везала по-майсторски от нея!

Да бе ги виждал звярът как трептяха,

подобно трепетликови листенца,

по струните на цитрата, щастливи

от техните целувки, той за нищо

не би им сторил зло! Да беше слушал

езика ти как сладко ромолеше,

той щеше да изпусне своя нож

и да задреме като злия Цербер 31 31 Цербер (мит.) — триглаво куче, което пазело изхода на древния ад и пускало всекиго да влезе, но никого — да излезе. Само тракийският поет Орфей успял да го приспи с песните си и да изведе от ада жена си Евридика.

в нозете на тракийския поет!

Ела, върви да ослепим баща ти,

защото след такава гледка никой

баща не може да остане зрящ!

За час пороят нивата помита,

а той, горкият, с месеци ще плаче!

Недей се дърпа! Ще те жалим всички,

но как да облекчим такава мъка,

о, дъще безезична и безръка!

Излизат.

Улица в Рим.

Влизат съдии, сенатори и трибуни, които водят към лобното място вързаните Марций и Квинт; пред тях, умолявайки ги, върви Тит.

ТИТ

Почтени старци, доблестни трибуни,

почакайте! За миг! От жал към този,

чиято младост минала е в битки,

докато вие спали сте спокойно;

зарад кръвта му, дадена за Рим,

зарад безсънните му зимни нощи

и зарад горките сълзи, които

пълзят по тези сбръчкани страни,

смилете се над неговите рожби,

които във душите си не са

покварени тъй, както всички мислят!

За другите си двадесет и двама

не плача аз, защото тях достойно

прие ги ложето на доблестта.

Просва се на земята, докато трибуните излизат.

За тези, о, трибуни, във праха

аз вписвам с плач горчивата си мъка.

О, нека сълзите ми утолят

таз жадна пръст, наместо от кръвта им

да се черви, засрамена и гузна!

Тез мои разрушени очни урни

ще те поливат, о, земя, по-щедро,

отколкото дъждовният Април!

Ще те рося със сълзите си лете,

с тях зиме ще ти стапям снеговете,

та винаги над тебе да е пролет —

но само не приемай да изпиеш

кръвта на синовете ми, земя!

Влиза Луций с изваден меч.

Трибуни справедливи, мъдри старци,

присъдата си грозна отменете!

Неопитните ми сълзи да бъдат

за вас красноречиви адвокати!

ЛУЦИЙ

Мой скъпи татко, ти напразно плачеш —

трибуните ги няма, тук си сам!

На камъка изказваш свойта скръб!

ТИТ

Не ми пречи да им се моля, Луций!

Трибуни мъдри, аз ви умолявам…

ЛУЦИЙ

Но тях ги няма! Няма да те чуят!

ТИТ

Какво от туй? И да ме биха чули,

не биха спрели; и да биха спрели,

не биха се разчувствали: но аз

не мога да не моля за сина си,

макар и безнадеждно! Затова

на камъните мъката си казвам.

Те няма, знам, да ми дадат утеха,

но — по-добри от нашите трибуни —

поне ми позволяват да говоря.

Смирено те сълзите ми приемат

и сякаш плачат заедно със мен!

Да бяха в тоги, като тях трибуни

едва ли би могъл да има Рим!

Те восък са — онези там са камък!

Език те нямат, за да вършат зло,

а пък онези там току изпращат

с езика си човеците на смърт!…

Но где си тръгнал с тоз изваден меч?