Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Какво съзвучие на скръб е туй

и как не ще небето да го чуй!

Влиза Арон.

АРОН

О, Тит Андроник, римският владетел

при теб ме праща да ти съобщя,

че ако синовете са ти мили,

достатъчно ще е един от вас —

Марк, син ти Луций или ти самият —

да отсече и прати във двореца

едната си ръка; срещу което

той двата сина ще ти върне живи

и ще им счита заличен греха!

ТИТ

О, милосърден цар! О, драг вестител!

Кога до днес чер гарван е донасял

вестта на утринната чучулига?

Със радост ще изпратя във двореца

ръката си. Ела, добри Ароне,

и помогни ми да я отсека!

ЛУЦИЙ

Стой, татко! Той не бива да получи

ръка, сразила толкова врази.

Прати му мойта! Младостта понася

по-лесно загубата на кръвта

и затова е редно братска кръв

на братята ми да спаси живота!

МАРК

Ръцете и на двама ви за Рим

са вписвали със кървави секири

разрухата по вражите стени —

и двете са богати на заслуги,

а мойта е бездействала до днес —

тя трябва да послужи като откуп

за мойте племенници; тъй поне

ще съм я пазил за достойна цел!

АРОН

Решавайте, че, току-виж, умрели,

преди да стигне милостта до тях!

МАРК

Предлагам свойта!

ЛУЦИЙ

Не, не съм съгласен!

ТИТ

Недейте спори! Моята ще бъде!

За скубане са сухите треви!

ЛУЦИЙ

Свой син ако ме смяташ, татко, нека

аз братята си да спася от смърт!

МАРК

Не, в чест на майка ни и на баща ни

аз нека да покажа братска обич!

ТИТ

Отстъпвам. Вий решете помежду си!

ЛУЦИЙ

Отивам за секира!

МАРК

Но аз ще я използвам!

Излиза заедно с Луций.

ТИТ

Ела, Ароне! Ний ще ги излъжем.

Ръка ми дай и свойта ще ти дам!

АРОН (настрани)

Ако такъв нарича се лъжлив,

ще бъда честен, докато съм жив.

Но иначе ще те излъжа аз

и ти ще го усетиш подир час.

Отсича ръката на Тит.

Влизат отново Луций и Марк.

ТИТ

Недейте спори! Откупът готов е.

Добри Ароне, отнеси на царя

една ръка, която много пъти

го е спасявала в опасни дни;

и нека погребе я, както трябва —

тя заслужава повече от туй.

А колкото до мойте два елмаза,

кажи му, че — понеже са си мои —

аз смятам, че ти плащам твърде скъпо,

но евтино за туй, което струват.

АРОН

Отивам и в отмяна за ръката

ще имаш синовете си след малко…

Настрани.

… или главите им! С какво злорадство

предчувствието вече ме изпълва!

Глупците светли нека са добри,

аз чер се искам вдън душа дори!

Излиза.

ТИТ

Понеже двете си ръце не мога,

една простирам аз към небесата:

ако към сълзите сте милостиви,

към вас зова!… Какво? Нима и ти

със мене коленичиш, скъпа моя?

Добре, ела! Небето ще ни чуе

или в дъха на своите въздишки

ще скрием слънцето му, както бива,

когато облаците го обхванат

във своите топящи се прегръдки!

МАРК

Говориш невъзможното, мой братко!

Недей изпада във такава крайност!

ТИТ

Нима не е безкрайна горестта ми —

защо поставяш изблика й в рамки?

МАРК

Бъди все пак и в жалбите разумен!

ТИТ

Ако намирах разум в таз беда,

тогаз и сам разумен бих бил, да!

Но щом небето плаче, как земята

да не лудей в потопи и въртопи?

Щом вихрите бушуват, как морето

и то да не издува пянна гръд?

А ти, о, Марк, от мене искаш разум!

Морето аз съм — чувай как се носят

въздишките й горестни към мен!

Земята аз съм — тя е сводът в сълзи!

Тогаз природно е да се вълнувам,

тогаз природно е да съм залят

от наводнения и от потоци,

защото, щом в сърцето ми скръбта

не се побира, то ще я избълва

като пияница. Не ме възпирай!

Тоз, който губи, прав е да си търси

отдушник във горчивите слова!

Влиза пратеник, носещ две глави и една ръка.

ПРАТЕНИКЪТ

Добри Андроник, зле възнаграден си

за храбрата ръка, която прати

на царя ни. Това са тук главите

на благородните ти двама сина,

а туй е твоята ръка, която

той връща ти със присмех към скръбта ти

и с гавра над показаната твърдост.

И, вярвай, туй по-силно ме измъчва

от спомена за края на баща ми!

Излиза.

МАРК

На Етна жарът нека да изстине,

сърцето ми ще бъде огнен кратер!

Не, мъка като таз не се понася!