Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Съчувствието ни помага малко,

но присмехът в скръбта е двойна смърт!

ЛУЦИЙ

Как може зрелище да ни направи

така дълбока рана, а животът

през нейния отвор да не излитне;

да носи още името „живот“,

като е дишане и само толкоз?

Лавиния целува Тит.

МАРК

О, бедната ми, твоята целувка

без полза е за него като ручей,

покрит от лед за жадната змия!

ТИТ

Кога ще свърши този страшен сън?

МАРК

Самоизмамо, бягай! Тит, умри!

Не сън е туй, а правда. Виж главите

на своите нещастни синове;

осакатената си дъщеря;

ръката си отсечена; сина си —

изгнаник, пребледнял пред тази гледка;

и мене, брат ти, който ти говори,

безчувствен като статуя от камък!

Не, няма вече да те утешавам!

Скуби среброто си, гризи със зъби

единствената си ръка и нека

туй зрелище завинаги затвори

очите ни, измъчени от плач!

Сега е време да бушуваш. Хайде!

Защо стоиш безмълвен?

ТИТ

Ха-ха-ха!

МАРК

Защо се смееш? Нищо смешно няма!

ТИТ

Какво да правя? Нямам вече сълзи.

И после мъката е враг за мен —

очите ми тя иска да превземе,

та да й плащат влажна дан, додето

останат слепи. А тогава как

ще найда Пещерата на мъстта?

Защото тези две глави ми казват,

че няма до блаженството да стигна,

преди да бъдат всички тез злодейства

натъпкани в гърлата на онези,

които са ги сторили!… Сега

да видим какво има да се прави.

Обиколете ме, печални люде,

та поотделно да се закълна

пред всекиго, че ще мъстя за него!

Заклех се! Братко, пристъпи насам!

Вземи една от тези две глави —

на мен една за таз ръка ми стига.

Лавиния, във сгънатите лакти

носи отсечената ми ръка!

А ти, изгнанико, по-бързо бягай,

върви при готите, сбери войски

и ако ме обичаш, както вярвам,

в обятията бащини ела!

Сега върви — тук чакат ни дела!

Излизат всички освен Луций.

ЛУЦИЙ

Прощавай, скъпи татко, най-злочестни

от всички, някога живели в Рим!

Прощавай, Рим, и чакай да се върна —

оставям ти в залог човеци, чийто

живот по-мил ми е от моя собствен!

Прости и ти, Лавиния! Бих искал

да станеш пак, каквато беше, мила…

Но млък! Сега, сестрице, аз и ти

сме само отмъстителни мечти!

Ако е Луций жив, ще дойде време

за Сатурнин и гордата Тамора

да просят пред вратите на града

като преди Тарквиний 32 32 Тарквиний — наречен Горди. Легендарен цар на Рим, с чието изгонване — ок. 510 г.пр.н.е. — било сложено начало на римската република. Лукреция — съпруга на знатния римлянин Публий Колатин, живяла през VI в.пр.н.е. Обезчестена от сина на цар Тарквиний, Секст, тя се самоубила, след като взела клетва от своя баща и от Юний Брут, че ще отмъстят за нейната смърт; нещо, което те сторили, като изгонили Тарквиний и установили римската република. и жена му!

Към готите тогава да вървим,

а след това — с войски от тях — към Рим!

Излиза.

Рим. В дома на Тит. Наредена трапеза.

Влизат Тит, Марк, Лавиния и Малкият Луций.

ТИТ

Така, така. Насядайте! Но яжте

не повече, отколкото е нужно,

за да сме силни за мъстта, която

на враговете си ще въздадем.

Ти, Марк, бъди добър и развържи

печалния венец на тез ръце,

които сплел си пред гръдта си, братко.

Ний двама с дъщеря ми сме безръки

и нямаме какво да скръстим в знак

на тежка скръб. Но моята десница

помага ми все пак и щом сърцето

измъчено започне да се блъска

във тясната си клетка, аз, ей тъй,

го удрям да кротува…

Към Лавиния.

А пък ти,

ням образ на скръбта, която само

със знаци разговаряш, ти не можеш

сърцето си така да усмиряваш,

когато то разтупа се от горест.

С въздишки и със стонове плаши го

или стисни във зъбите си ножче

и се бодни дълбоко чак до него,

така че сълзите, които рониш,

да капят в раната и да удавят

това ридаещо във теб глупаче!

МАРК

Но, братко, ти я учиш да посегне

на себе си, наместо във скръбта й

да й дадеш ръка!

ТИТ

„Ръка?“ „Посегне?“

Нима и ти си полудял от скръб?

Аз само имам право да лудея!

Какво „посягане“? Каква „ръка“?

Защо Енея караш да разказва

за втори път как Троя изгоряла? 33 33 „… Енея… как Троя изгоряла“ — Своя разказ за преживените беди Еней започнал според „Енеидата“ с думите: „Царице, ти ме караш да преживея отново неописуеми страдания!“