Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Не казвай думи, свързани с „ръце“,

които спомнят ни, че те ни липсват!…

Какви ги бъбря! Сякаш ако Марк

не бе изрекъл думата „ръка“,

не бих си спомнил, че съм еднорък!

Да седнем! Пиленце, вкуси от туй!

За пиене май няма. Чуй я, Марк!…

Аз схващам вече немите й знаци —

тя обяснява ни, че пие само

напитката, която горестта

изстисква от очите й и лее

по бледите й бузи! Жалбо няма,

речта ти ще изуча, както схимник

по памет знае своите молитви!

Ти няма да въздъхнеш, ни въздигнеш

ръце осакатени към небето,

ни коленичиш, ни очи затвориш,

без аз от твойте знаци да извадя

най-точна азбука, за да разчитам

по буквите й всяка твоя мисъл!

МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ

Недей да охкаш, дядо! Разкажи

на лелка нещо смешно, да не плаче!

МАРК

Горкичкото, съчувства на старика

и хленчи, като вижда как той страда!

ТИТ

Мълчи, ластарче — от сълзи прорасло,

ти скоро ще изгниеш от сълзи!

Марк удря с нож по чинията си.

Какво удари, Марк?

МАРК

Муха. Убих я.

ТИТ

Кръвнико, вън! Сърцето ми разкъсваш!

Очите ми са сити от злодейства.

Позорно е за Титовия брат

невинни същества да умъртвява.

Отивай си! Не си от моя род!

МАРК

Но, братко, само за една муха?…

ТИТ

Как каза? „Само?“ Как си мислиш ти,

мухата няма ли баща и майка?

Как тъжно със крилцата си златисти

ще бръмнат те във въздуха, горките!

Нещастната мушица,

дошла е да зарадва с весел бръм

обяда ни, а ти я умъртви!

МАРК

Прости ми, братко мой, но таз муха

бе черна като мавра на Тамора

и просто не можах да се стърпя.

ТИТ

О-о-о!

Тогава ти прости ми, че сгълчах те,

когато си извършил добрина!

Дай ножа си! Дай, дай да я накълцам,

представяйки си, че е маврът, който

нарочно е дошъл да ме отрови!

Удря по чинията.

Това за теб! Това пък за Тамора!

Ах, мерзка душо!

Не сме дотам дошли, че да не можем

да смачкаме една муха, която

дошла е тук под образа на мавър!

МАРК

Нещастникът! От скръб се е побъркал

и взима своите призраци за правда!

ТИТ

Раздигайте!… Лавиния, ела

във стаята ми, да ти прочета

печални приказки от старо време…

Ела и ти! Очите ти са млади —

когато погледът ми се премрежи,

момченцето ми, ти ще продължиш.

Излизат.

Рим. Пред дома на Тит.

Влизат от едната страна Малкият Луций, който бяга с книги под ръка от гонещата го Лавиния; от другата страна — Тит и Марк.

МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ

На помощ, дядо! Леля ми ме гони!

Не мога да я разбера защо!

Виж, дядо Марк! На, ето я, пак иде!

МАРК

Ела тук, Луций! Бива ли така

да се боиш от леля си, детенце!

ТИТ

Тя много те обича, нали знаеш!

МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ

Да, знам, когато беше татко в Рим,

ний много си играехме със нея.

МАРК

Какво ли ни разказва с тези знаци?

ТИТ

Не бой се, чадо!… Нещо изразява…

Виж, Луций, все към тебе се обръща!

Приканва те да идеш нейде с нея!

Корнелия 34 34 Корнелия — майка на братята Гракхи (II в.пр.н.е.), двамата доблестни римски трибуни, които тя възпитала в любов към отечеството и народа си. , детенце, не е чела

на Гракхите тъй често, както тя

четеше ти из римските поети

и от „Оратора“ на Цицерон!

МАРК

Не можеш ли отгатна какво иска?

МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ

Не, дядо Марк! Но може да е луда,

защото дядо казваше преди,

че мъката докарвала до лудост,

и чел съм, че с троянската Хекуба

тъй станало. Затуй ме хвана страх,

макар да знам, че леля ме обича

тъй силно, както бедната ми майка,

и само ако подлудее, може

да иска да ме плаши… Може би

съм хвърлил книгите си и побягнал

без нужда, лельо, моля те, прости ми

и ако дядо Марк ни придружи,

готов съм с теб да дойда, дето искаш!

МАРК

И аз готов съм.

ТИТ

Какво, Лавиния? Виж, виж я, Марк,

как рови се в разхвърляните книги!

Изглежда, търси някоя от тях!…

Коя, девойко?… Разтвори ги, Луций!…

Но ти си твърде учена за тези —

ела в библиотеката ми, скъпа,

скръбта си да залъгваш там, додето

не ни посочи пръстът на небето

палача ти… Защо ръце сакати

издига тя така, една след друга?

МАРК

Навярно се опитва да ни каже,