Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

и де ще е заветът й тогаз?

Какво ще кажеш, Луций?

МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ

Аз ще кажа,

че ако бях голям, ги бих настигнал

и в спалнята на майка им! Тез роби,

тез кучета край римската трапеза!

МАРК

Така е, внучето ми. Твоят татко

е правел точно тъй със враговете

на свойта непризнателна родина.

МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ

И аз ще бъда също като него!

ТИТ

Ела във оръжейната ни, чадо,

да те снабдя с подаръци, които

ще отнесеш от мен на синовете

на нашата императрица… Хайде!

На дядо си не искаш да помогнеш?

МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ

Ще им помогна с нож в корема, дядо!

ТИТ

Не тъй, момчето ми! Не е тоз пътят.

Ела с мен, дъще! Марк, пази дома ни!

Ний с Луций ще отидем във двореца,

да, да, и там ще ни окажат почест.

Излизат всички без Марк.

МАРК

О, небеса, как слушате безстрастно

добрият да ридае? Марк, помагай

във лудостта на брат си, който има

по-малко резки вражески на щита,

отколкото следи от скръб в сърцето,

а тъй добър е, че не иска мъст!

Но щом не иска той, тогава ти,

небе, за Тит Андроник отмъсти!

Излиза.

Рим. В двореца.

Влизат от едната страна — Арон, Хирон и Деметрий, а от другата — Малкият Луций, носещ сноп мечове и свитък.

ХИРОН

Това е Луциевото хлапе —

изпратено е, явно, с вест при нас.

АРОН

Да, с луда вест от лудия му дядо.

МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ

Велможи римски, нося ви смирено

сърдечния привет на Тит Андроник…

Настрани.

Небето да ви смачка като въшки!

ДЕМЕТРИЙ

Благодарим ти много, сладки Луций,

какво ни носиш?

МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ (настрани)

Туй, че сте разкрити

и двамата като злодеи гадни,

това ви нося!…

На глас.

Дядо ми ме праща

с най-ценното от свойта оръжейна

във дар на вашата почтена младост,

велико упование на Рим.

Тъй каза да ви кажа — тъй ви казвам.

Подаръка му скромен приемете,

така че, ако нужда се отвори,

да бъдете добре въоръжени.

С това оставям ви…

Настрани.

… мръсници подли!

Излиза.

ДЕМЕТРИЙ

Я гледай! Свитък. Целият изписан.

Да видим!

„Jnteger vitae, scelerisque purus

Non eget Mauri jaculis, nec arcu.“ 42 42 „Jnteger vitae… nec arcu…“ (лат.) — „Който води праведен живот и е чист от престъпления, не се нуждае от мавърски копия и лък…“ — цитат от „Одите“ на римския поет Квинт Хораций Флак (65 г.-8 г.пр.н.е.).

ХИРОН

Това е от Хораций. Знам добре.

В граматиката учихме го, помня.

АРОН

Да, точно. От Хораций е. Улучи…

Настрани.

Но и с граматика, магаре щом си…

Добра шега! Старикът е отгатнал

вината им и мечове им праща,

увити в остри стихове, които

пробождат ги, без те да се досещат.

Да беше моята Тамора тук,

би оценила Титовия намек.

Но нека си почива още малко

във своите покои без покой…

На глас.

Е, казвайте: не ни ли е довела

звезда щастлива в Рим, щом, чужденци

и даже пленници, се извисихме

до царски сан? Изпитах жива радост

да смъмря пред вратата на двореца

трибуна Марк в присъствие на брат му.

ДЕМЕТРИЙ

Аз — двойна, като гледам брат му с разни

подаръци така да ни се мазни!

АРОН

Не е ли прав човекът? Ти, Деметрий,

не беше ли любезен с дъщеря му?

ДЕМЕТРИЙ

Дай Боже над хиляда като нея

да мога свойта похот да излея!

ХИРОН

Каква добра молитва!

АРОН

Липсва само

царицата — за да рече: „Амин!“

ХИРОН

За десет хиляди тя би го рекла!

ДЕМЕТРИЙ

Да идем да помолим небесата

да облекчат родилните й мъки.

АРОН (настрани)

Вий дяволите по-добре молете —

зарязаха ни вече боговете!

Тръбен звук.

ДЕМЕТРИЙ

Защо е този знак на Сатурнин?

ХИРОН

По всяка вероятност има син.

ДЕМЕТРИЙ

Стой! Някой иде!

Влиза Дойка, носеща черно пеленаче.

ДОЙКАТА

Извинете, моля,

да сте видели мавра нейде тук?

АРОН

Пред теб е той, освен ако е друг.

Това съм аз, Арон. Защо ти трябвам?

ДОЙКАТА

Загубени сме, доблестни Ароне!

Помагай или свършено е с теб!

АРОН

Какво мяука там? Какво си скрила

в това вързопче, а?

ДОЙКАТА

Това, което

бих искала да скрия от небето —

срама на нашата императрица,