Вървете, намерете ги и дайте
пари на майката и обяснете
на двамата, че тяхното дете
ще се издигне много и ще стане
наследник на престола, ако бъде
подставено на мястото на мойто,
за да избегнем бурята в двореца.
И нека царят ни си го подруска!
Аз таз я изцерих. А вие двама
по-бързо заровете й трупа —
полето ей го, вий сте здравеняци.
А после бабата ми изпратете —
изчезне ли след дойката и тя,
жените в двора нека да си дрънкат.
ХИРОН
Ти тайните си, виждам, не разгласяш
по вятъра, Ароне.
ДЕМЕТРИЙ
И Тамора —
и ний за нея — ти благодарим.
Излизат.
АРОН
Сега напред със лястовича скорост
към готите. На тях ще поверя
съкровището си и ще се свържа
с приятелите на Тамора… Хайде,
дебелоуст разбойнико, със мен!
Ти вкара ни във сума ти беди,
но аз със ягодки ще те захраня,
със суроватка, с корени, с извара,
ще спиш в колиби, от кози ще сучиш
и ще ми станеш мъж и пълководец!
Излиза.
Улица в Рим.
Влизат Тит, носещ стрели с прикрепени към тях писма, Марк, Публий, Малкият Луций и други с лъкове.
ТИТ
Марк, идвай! Вий, приятели, насам!
Я покажи как стреляш, Луций младши!
Опъвай здраво и ще долети.
„Terras Astraea reliquit“ 44 44 „Terras Astraea reliquit…“ (лат.) — „Астрея напусна земята“ — стих от „Метаморфозите“ на Овидий. Астрея била богиня на справедливостта.
. Напусна
земята на божествената Правда.
Нали си спомняш, Марк, за този стих?…
Вий лъковете опънете, хайде!
А вий, приятели, във океана
ловете я със въдици и мрежи!…
Но не, аз знам, че Правда в него има
не повече, отколкото на суша…
Да, Публий и Семпроний, дано вие
успеете! С лопати и със кирки
копайте до сърцето на земята
и стигнали подземните царства,
кажете на Плутон 45 45 Плутон (мит.) — владетел на подземното царство на мъртвите според вярванията на древните гърци.
, че Тит Андроник
от него чака Правдата след всички
нещастия, които е изсипал
над него непризнателният Рим…
Ах, Рим! Да, да, аз сторих го нещастен,
когато го подучих да приеме
тоз, който днес е тъй свиреп към мен…
Вървете и внимавайте! Търсете
във бойните галери — току-виж,
тоз подъл цар я пратил по море
в изгнание. Тогава ние с вас
ще има да подсмърчаме за Правда!
МАРК
О, Публий мой, не е ли страшна мъка
да гледаме как чичо ти безумства?
ПУБЛИЙ
Затуй, о, татко, трябва да го пазим,
така че всяка негова прищявка
да бъде обкръжена с нежна обич,
додето времето даде му цяр.
МАРК
Не, цяр за неговата мъка няма,
освен да сключим с готите съюз
и да накажем в кървава война
тоз град за злата му неблагодарност
и Сатурнин за черната му власт.
ТИТ
Е, казвай, Публий! Казвайте, копачи!
Намерихте ли я във дън земя?
ПУБЛИЙ
Не, чичо, но Плутон ни отговори,
че можел вместо нея да ти прати
Мъстта от ада. Правдата била
заета с Юпитер във небесата
или пък другаде, така че ти
ще трябва да я чакаш доста дълго.
ТИТ
Не е добре от негова страна
да ме залъгва тъй. Аз ще се гмурна
в пламтящите му адски езера
и за петите ще я извлека
от Ахерон 46 46 Ахерон (мит.) — река, която течала през подземното царство на мъртвите, у древните гърци.
! О, Марк, не сме ний кедри,
не сме циклопи 47 47 Циклопи (мит.) — еднооки гиганти, които ковели неотразимите оръжия на боговете.
— дребни сме на ръст,
ала гръбнакът ни е от стомана —
макар да се превива под теглото,
което мъчно се издържа, братко! —
и щом по таз земя, а и във ада
я няма Правдата, тогава ние
ще се обърнем към небето горе,
да ни я спусне, за да възмезди
неправдите, които сме понесли!
Започвай, Марк! Добър стрелец си, знам те.
Раздава стрелите.
Ad Jovem Ad Apollinem — за вас!
Ad Martem 48 48 „… Ad Jovem Ad Apollinem… Ad Martem…“ (лат.) — „За Юпитер, за Аполон… за Марс…“ — адресати в случая са едновременно и боговете, и наречените на тяхно име планети.
е за мен! За вас, момци,
са тези до Палада и Меркурий! 49 49 Меркурий (мит.) — римски бог на търговците и крадците, съответстващ на гръцкия Хермес.
Кай, ти изстреляй тази до Сатурн 50 50 Сатурн (мит.) — римски бог на земеделието. Планетата, носеща неговото име, имала мрачно влияние върху хората.
!…
Не Сатурнин, защото, ако сбъркаш,
Читать дальше