Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

да се измъкна жив от тази яма,

по-зла от устието на Коцит 29 29 Коцит (мит.) — подземна река в ада на древните. !

КВИНТ

Подай ми свойта, за да те изтегля,

или мощта ако не ми достигне,

да те последвам в лакомото лоно,

погълнало злочестия ни княз.

Не, не, не мога да те извлека!

МАРЦИЙ

Пък аз не мога да се изкатеря!

КВИНТ

Дай пак, и този път не ще я пусна:

или ти — долу, или горе — аз!…

Не щеш да дойдеш? Ето ме при теб!

Пада в трапа.

Влизат Сатурнин и Арон.

САТУРНИН

Ела със мен, да видя тази дупка

и кой във нея скочи преди малко!…

Ей, кой си ти? Кои сте вие там

във зиналата земна празнина?

МАРЦИЙ

Децата на Андроник — Квинт и Марций, —

доведени във час нещастен тука,

за да открият мъртвия ти брат!

САТУРНИН

Как брат ми? Басиан? Не е възможно!

Оставих го с жена му преди час

във ловния заслон, далеч на север!

МАРЦИЙ

Не знам къде оставил си го жив,

но тук, царю, намерихме го мъртъв!

Влизат Тамора, Тит и Луций.

ТАМОРА

Къде е царят?

САТУРНИН

Тука съм, Тамора,

душевно наранен от смърт на близък!

ТАМОРА

Къде е брат ти?

САТУРНИН

С тоз въпрос ти бръкна

дълбоко в раната ми! Там е — мъртъв!

ТАМОРА

Тогаз пристига късно туй писмо,

разбулващо коварния кроеж!

Не вярвах, че любезните усмивки

могли да крият тъй жестока подлост!

Дава на Сатурнин писмото.

САТУРНИН (чете)

„Ако не срещнем на удобно място

въпросния (разбирай: Басиан),

ловецо, ти за него погрижи се

(разбираш какво искаме да кажем)!

За своята награда разрови

копривата под бъзовия храст,

надвесващ се над трапа, в който с тебе

решихме да заровим Басиан.

Свърши това и ще ни имаш двама

приятели навеки!“

О, Тамора,

ти чувала ли си подобно нещо?

Това е дупката! Това е храстът!

Я вижте да откриете ловеца,

подкупен да убие моя брат!

АРОН

Открих торба със злато, господарю!

САТУРНИН (към Тит)

Две кръвожадни палета от твойте —

порода куча! — умъртвиха брат ми…

От този трап да се измъкнат бързо

и да се хвърлят тутакси в затвора!

Ще чакат там, додето им измисля

възмездие, нечувано до днес!

ТАМОРА

Нима са в трапа? Чудно, колко лесно

разкривали се тайните злодейства!

ТИТ

На колене те моля, господарю,

с очи в сълзи, за мене непривични,

вината на убийците… убийци,

ако докаже се, че са виновни…

САТУРНИН

Какво ще се доказва? То е явно!

Писмото кой откри? Тамора, ти ли?

ТАМОРА

Андроник сам го вдигна от земята.

ТИТ

Да, сам, царю! Но позволи поне

да поръчителствам за тях пред теб!

Заклевам се във гроба на баща си,

че щом повикаш ги, ще предоставя

главите им на царския ти съд!

САТУРНИН

Не позволявам. Тръгвай подир мен!

Едни да отнесат трупа, а други

да отведат убийците в затвора!

Без приказки! Вината им е ясна!

Да имаше по-страшно от смъртта,

и туй по-страшно бих им отредил!

ТАМОРА

Андроник, аз за тях ще се застъпя.

Не се страхувай — няма да пострадат!

ТИТ

С мен, Луций! Тук! Недей говори с тях.

Излизат.

В гората.

Влизат Хирон и Деметрий, водещи Лавиния с отрязани ръце и език.

ДЕМЕТРИЙ

Сега кажи им кой честта ти взел е

и кой езичето ти е отрязал!

ХИРОН

И с тез ръце без китки, ако можеш,

разкрий им писмено каквото знаеш!

ДЕМЕТРИЙ

Чрез знаци обяснявай се със тях!

ХИРОН

Напарфюмирай ги, та да ухаят!

ДЕМЕТРИЙ

Да я оставим, нека се разхожда

така замислена и мълчалива!

ХИРОН

Да бях на нея, щях да се обеся!

ДЕМЕТРИЙ

А със какви ръце би вързал клупа?

Излиза заедно с Хирон.

Звук на рог. Влиза Марк.

МАРК

Какво е туй? Лавиния, която

избяга, щом видя ме?… Богове!

О, говори! Къде е твоят мъж?

Ако сънувам, всичко свое дал бих

да се събудя; буден ако съм,

бих искал зла звезда да ме облъчи

и потопи във непробуден сън!

О, мила, сладка племеннице, казвай:

кои немилостиви, зли ръце

окастриха снагата ти така

от нежните й клони, във чиято

извита сянка толкова царе

напразно са мечтали да задремят!