Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

като оставял свойте да гладуват.

Макар срещу сърцето си, бъди —

ако не можеш като него блага —

със капка милосърдие все пак!

ТАМОРА

Не знам таз дума! Тръгвайте със нея!

ЛАВИНИЯ

О, позволи ми да ти кажа нещо!

Зарад баща ми, който пощади те,

когато можеше да те убие,

недей затулва своите уши!

ТАМОРА

От тебе лично да не знаех зло,

зарад баща ти щях да съм без жалост!

Спомнете си, момчета, как за брат ви

в краката му горчиви сълзи лях,

а злият Тит не щя да се смили!

Водете я! От двама ви ще бъде

по-мил за мен по-злобният към нея!

ЛАВИНИЯ

Убий ме тук с ръцете си, Тамора,

и Милосърдната ще те зоват —

защото не живот от тебе прося:

със своя Басиан и аз умрях!

ТАМОРА

Какво тогава искаш? Остави ме!

ЛАВИНИЯ

Аз искам бърза смърт. И още нещо,

което ме е свян да изрека:

спаси ме от сластта на тези двама,

далече по-противни от смъртта,

тласни ме, моля те, в бездънна дупка,

където мъжки взор не ще ме види —

направиш ли това със мен, Тамора,

ще бъдеш ти убийца милостива!

ТАМОРА

Чадата ми да бъдат без награда?

Не, нека им плати плътта ти млада!

ДЕМЕТРИЙ

Върви! Поемай! Много ни забави!

ЛАВИНИЯ

Ни капка женственост? Ни капка милост?

Чудовищно създание! Зъл звяр!

Противнице на женския ни род,

проклета да…

ХИРОН

Аз твоята уста

ще я запуша!… Ти вдигни мъжа й —

в тоз трап Арон ни каза да го скрием!

Деметрий хвърля тялото на Басиан в един трап. Той и Хирон излизат, отвеждайки Лавиния.

ТАМОРА

Вървете и недейте й прощава!

Сърцето ми да не намери радост,

преди родът Андроников да свърши!

Ще ида да подиря где е маврът,

додето те над стървата се гаврят!

Излиза.

Влиза отново Арон, следван от Марций и Квинт.

АРОН

Ловци безстрашни, ускорете крачки!

Не сме далеч от грозната бърлога,

в която зърнах спящата пантера.

КВИНТ

Не знам какво ми е, но трудно виждам!

МАРЦИЙ

И аз, ей Богу! Да не се срамувах,

зарязал бих лова, за да си дремна.

Пада в трапа.

КВИНТ

Къде изчезна? О, коварна яма,

прикрита с тръне, по чиито листи

алеят капчици от кръв, по-свежа

от утринна роса по цъфнал цвят!

Ужасен трап! Ранен ли си, о, братко?

МАРЦИЙ

Не аз, а погледът ми е ранен

от най-смразяваща сърцето гледка!

АРОН (настрани)

Сега ще доведа и Сатурнин,

та щом ги види тука, да помисли,

че двамата са умъртвили брат му!

Излиза.

МАРЦИЙ

Къде си, братко мой? Защо мълчиш?

По-бързо помогни ми да изляза

от тази зла, пропита с кърви дупка!

КВИНТ

Прости! Внезапен страх ме вцепени!

От хладна пот съм целият раздрусан!

Сърцето ми предчувства нещо страшно!

МАРЦИЙ

Тогава убеди се, че не лъже:

вий в трапа погледнете със Арон

и страшното ще ви смрази до кости!

КВИНТ

Арон изчезна, а сърцето в мене

не смее да погледне със очи

към своята догадка? Какво има?

Като дете не съм се плашил тъй

от неизвестното!

МАРЦИЙ

Тогава чувай:

добрият Басиан, насечен зверски,

като заклано агне е захвърлен

в тоз тъмен ров, прогизнал от кръвта му!

КВИНТ

Щом тъмен е, отде позна трупа?

МАРЦИЙ

На пръста си той носи камък, който —

подобно факел в гробница — огрява

землистия му образ и стените

на този трап, във който сме и двама;

тъй блед под лунния светлик лежал е

покритият с моминска кръв Пирам 28 28 Пирам (мит.) — Пирам и Тизба са герои на трагична история, разказана в „Метаморфозите“ на римския поет Овидий и използвана пародично от Шекспир в „Сън в лятна нощ“. Пирам и Тизба, деца на две враждуващи семейства от Вавилон, се обикнали и си уговорили през една дупчица в зида, делящ двата дома, нощна среща в полето. Пристигнала първа, Тизба била подгонена от лъв и се спасила, но изпуснала окървавеното си було. Дошъл по-късно, Пирам видял булото й и като решил, че любимата му е станала жертва на звяра, се самоубил. Завърнала се, Тизба открила трупа му и също се убила с неговия нож. „… Овидиевите «Метаморфози»…“ — прочута поема, съставена от митологически предания, на римския поет Публий Овидий Назон (43 г.пр.н.е.-17 г.н.е.). !

Отслабнала ръка подай ми, братко —

защото сигурно и ти слабееш, —