Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

за да погледа земния ни лов?

ТАМОРА

Нахални съднико на мойте стъпки,

Дианината власт да притежавах,

аз бих те украсила както трябва

с клонатите рога на Актеон 25 25 Актеон (мит.) — млад ловец, който съгледал в гората къпещата се Диана. Разгневената богиня го превърнала в елен и той бил разкъсан от собствените си кучета.

и хрътките ти щяха да раздърпат

еленската ти козина, наглецо!

ЛАВИНИЯ

Прости, царице, но и тъй говорят,

че си умеела рога да слагаш

и май че готвеше със своя мавър

подобен опит. Юпитер да пази

съпруга ти от неговите псета!

Дано не го помислят за елен!

БАСИАН

Повярвай ми, царице, този твой

катранен кимериец 26 26 „… катранен кимериец…“ (мит.) — Според древногръцките вярвания кимерийците били народ, обитаващ „крайния запад“ — област, в която не прониквал никога слънчев лъч. ще изцапа

честта си със омразния си цвят!

Защо напуснала си свойта свита

и слязла от кобилата си снежна,

пеша дошла си в туй самотно място

съвсем сама със своя варвар мавър,

защо, ако не е за сласт и похот?

ЛАВИНИЯ

И тъй като попречихме ти, ясно,

че моят мъж ще бъде строго смъмрен

за дързост и нахалство!… Княже мой,

да я оставим с милия й гарван!

Добре избрали са си тук гнезденце.

БАСИАН

Мъжът ти ще узнае за това!

ЛАВИНИЯ

Което всички знаят освен него!

Горкият император! Как го мамят!

ТАМОРА

Какво? И аз понасям всичко туй?

Влизат Хирон и Деметрий.

ДЕМЕТРИЙ

Какво е станало, императрице?

Защо така си пребледняла, майко?

ТАМОРА

Вий мислите, че нямам за какво?

Тез двама ме примамиха във този

неприветлив, ужасен, мрачен дол.

Дърветата са — виждате ги — в него,

макар и да сме лято, сухи, грозни,

обвити в мъх и гибелен имел;

тук лъч не стига и прелитат само

жестоки гарвани и мрачни сови.

Подмамили ме в туй страхотно място,

те казаха ми, че в среднощна доба

тук духове и съскащи змии,

подути жаби, грозни таралежи

се сбирали и тъй врещели страшно,

че който смъртен чуел ги, умирал

или оставал луд за цял живот!

Налели тези ужаси в слуха ми,

заплашиха ме те, че ще ме вържат

за ствола на туй тисово дърво 27 27 „… тисово дърво…“ — Тисът бил смятан по Шекспирово време за зловещо дърво, свързано с магиите и чародействата.

и тъй ще ме оставят да умра;

и ме нарекоха „прелюбодейка“

и „готска блудница“ и още с други

обидни имена във този смисъл;

и ако вий не бяхте се явили,

те биха се разправили със мен.

Заради майка си им отмъстете

или от днес аз нямам синове!

ДЕМЕТРИЙ

Това свидетелства, че имаш син!

Пронизва Басиан.

ХИРОН

А туй — че имаш двама, не един!

Пронизва го и той.

ЛАВИНИЯ

О, зла Семирамида! Не — Тамора!

За твоя нрав е слабо друго име!

ТАМОРА

Кинжал! Кинжал! Самичка ще изправя

неправдата, изречена за мен!

ДЕМЕТРИЙ

Царице, стой! За нея има още!

Зърното извършей, а след това

изгаряй сламата! Това девойче

се перчеше със честност, клетва, вярност

пред твоето величие. Със тях ли

ще го оставим да си иде в гроба?

ХИРОН

Скопец да бъда, ако го допусна!

Влачи съпруга й във някой ров,

трупа му ще ни служи за възглавка!

ТАМОРА

Но след като й вкусите меда,

осата умъртвете, да не жили!

ХИРОН

Бъди спокойна за това, царице!…

Е, тръгвай, мила, да се насладим

на честността, която толкоз пазиш!

ЛАВИНИЯ

Тамора, твоят лик е на жена!…

ТАМОРА

Водете я! Не искам да я чувам!

ЛАВИНИЯ

О, помолете я да ме изслуша!

ДЕМЕТРИЙ

Послушай я, за да се хвалиш после

със сълзите й, но към тях духът ти

да бъде както кремък към дъжда!

ЛАВИНИЯ

Как? Тигърчето учи свойта майка?

На нея ти не преподавай стръв!

Със млякото си тя ти я е дала,

от мъничък свирепост си бозал!…

Но някои чада не носят нрава

на своите родители.

Към Хирон.

Кажи й

да прояви към мене женска милост!

ХИРОН

Как? Искаш да не бъда неин син?

ЛАВИНИЯ (към Тамора)

Да, вярно. Врана славей не измътва.

Но чула съм — дано се потвърди! —

че и лъвът, смилил се, нявга давал

да му изрежат царствените нокти;

а гарванът сирачета изхранвал,