Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

ДЕЗДЕМОНА

Повикал сте ме, господарю мой?

ОТЕЛО

Ела ми, пиленце!

ДЕЗДЕМОНА

Защо ви трябвам?

ОТЕЛО

За да те видя малко във очите.

Вдигни, вдигни лице!

ДЕЗДЕМОНА

Какво е туй

ужасно хрумване?

ОТЕЛО

А вий, мадам,

недейте си забравя занаята!

Любовниците — вътре, вий — отвънка.

Щом някой иде, викайте „хъм-хъм“ —

не ви е чак първица! Хайде, марш!

Емилия излиза.

ДЕЗДЕМОНА

На колене ви моля, обяснете:

какво се крие в думите ви? Чувствам,

че те са пълни с гняв, но не разбирам

какъв е смисълът им!

ОТЕЛО

Ти коя си?

ДЕЗДЕМОНА

Жена ви, господарю. Вашта вярна

и предана съпруга.

ОТЕЛО

Закълни се!

Осигури си мястото във ада,

че, току-виж, пред твоя лик на ангел

бесът се стреснал и те изтървал!

Дай клетва пред небето, че си вярна!

ДЕЗДЕМОНА

То знае, че съм вярна!

ОТЕЛО

Не, то знае,

че си невярна повече от ада!

ДЕЗДЕМОНА

Как, господарю? Към кого? С кого?

ОТЕЛО

Ах, Дездемона, махай се оттука!

Върви си! Махай се!

ДЕЗДЕМОНА

О, черна напаст!

Ти плачеш, господарю! Обясни ми,

нима съм аз виновна за плача ти?

Ако си мислиш, че баща ми бил е

причината да бъдеш отзован,

не ме вини: ако за тебе той е

загубен, и за мене е загубен,

съпруже мой!

ОТЕЛО

Да беше на небето

угодно със беди да ме изпита,

да ме засипе със позор и срам,

до ноздрите да ме завре във бедност,

в затвор да хвърли мен и всички мои

надежди, до последната, аз пак

в душата си открил бих една капка

търпение. Но да ме стори цифра

в часовника на присмеха, та дълго

стрелката му да сочи в мене с пръст,

уж движещ се, а сякаш спрял! Не мисля,

че бих изтраял и срама. Да бих!

Но как от туй, в което аз съм скрил

сърцето си; от туй, което прави

живота ми и без което няма

живот за мен; от извора на мойто

съществувание, което съхне,

откъснато от него — от туй всичко

лишен да бъда или да го пазя,

но като тинест водоем, във който

да се заплождат жаби? Пред това

дори Търпението — туй небесно

розовоусто ангелче — смрачава

лице на адска фурия 181 181 Фурия — фуриите били римски божества на отмъщението. !

ДЕЗДЕМОНА

Аз вярвам,

че моят господар ме счита чиста!

ОТЕЛО

Да, чиста като летните мухи

във кланицата, дето недоснесли

яйцата си и вече блудстват пак!

Защо си цъфнал, плевел тъй прекрасен,

че сетивата ме болят от теб?

ДЕЗДЕМОНА

О, Боже мой, каква неосъзната

простъпка съм допуснала, съпруже?

ОТЕЛО

Нима тоз снежен лист, таз бяла книга

създадени са, за да се напише

на тях „Развратница“? О, мръсна кучка!

Какво си сторила? Река ли само

да го разкажа, тези свои бузи

ще трябва да превърна в пещи, жарки

от изгорелия до пепел свян!

Какво си сторила? Небето горе

затиска нос; луната зажумява;

дори и вятърът — тоз блудник, който

целува де що срещне — се спотайва

вдън земни кухини, за да не чуе

какво си сторила!

ДЕЗДЕМОНА

Кълна се, вие

без право ме обиждате!

ОТЕЛО

Защо?

Не си ли кучка?

ДЕЗДЕМОНА

Не, кълна се в Бога!

Ако това, съсъда си да пазиш

за своя господар, далеч от чуждо

докосване, не значи да си кучка,

то аз не съм заслужила туй име!

ОТЕЛО

Та, казваш, не си кучка, а?

ДЕЗДЕМОНА

Не съм,

кълна се в християнската си вяра!

ОТЕЛО

Не е възможно!

ДЕЗДЕМОНА

Господи, прости ми!

ОТЕЛО

Тогава извинете! Аз ви сбърках

със хитрата венецианска курва,

която се омъжи за Отело!…

Ей вий…

Влиза Емилия.

… чиято длъжност е обратна

на свети Петровата! Вий, ключарко

на пъкъла! Да, вие! Вие! Вие!

Ний свършихме! Вземете за труда!

Хвърля й монети.

Ключа след мен и никому ни дума!

Излиза.

ЕМИЛИЯ

О, Господи! Защо така говори?

Какво ви каза? Как сте?

ДЕЗДЕМОНА

Още в шемет!…

ЕМИЛИЯ

Какво е станало със господаря?

ДЕЗДЕМОНА

С кого?

ЕМИЛИЯ

Със господаря ни, с кого!

ДЕЗДЕМОНА

Ах, кой е твоят господар?

ЕМИЛИЯ

Как кой?

Тоз, който е и ваш!

ДЕЗДЕМОНА

Аз нямам вече

свой господар. Недей да ме разпитваш.