Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

ЕМИЛИЯ

Да донеса ли нощницата?

ДЕЗДЕМОНА

Не,

бъди добра и откопчай ме тука!…

Тоз Лодовико е приятен мъж.

ЕМИЛИЯ

Красавец!

ДЕЗДЕМОНА

И забавен събеседник.

ЕМИЛИЯ

Зная във Венеция една дама, която би пропътувала боса до Палестина за едно докосване на брадичката му!

ДЕЗДЕМОНА (пее)

„Девойка печална под ива седи

Венче увий ми, иво, иво —

с глава на колене, с ръка на гърди.

И с мен плачи ми, иво, иво,

че той красиво

кле ми се, иво,

но бе лъжливо,

лъжливо, иво!

По камъка хладен сълзи й текат

Венче увий ми, иво, иво —

и жална й песен струите влекат…“

Подава дреха.

Сложи и таз при другите!

Пее.

„— И с мен плачи ми, иво, иво…“

Побързай, моля те! Сега ще дойде.

Пее.

„Недейте го съди! Прощавам му аз!“…

Не, туй бе после… Чувай! Някой чука!

ЕМИЛИЯ

Това е вятърът…

ДЕЗДЕМОНА (пее)

„— Измамник!“ — му рекох, но каза ми той:

Венче увий ми, иво, иво —

Жените безчет са, мъжете — безброй

Тъй! Лека нощ! Очите ми смъдят —

на плач ще е.

ЕМИЛИЯ

Ами!

ДЕЗДЕМОНА

Така разправят.

О, тез мъже! Емилия, кажи ми,

ти мислиш ли наистина, че има

жени да мамят своите съпрузи

така безсъвестно?

ЕМИЛИЯ

Че как да няма!

ДЕЗДЕМОНА

Ти би ли го направила, да кажем,

че ти предложат този свят в замяна?

ЕМИЛИЯ

А вий не бихте ли?

ДЕЗДЕМОНА

Не бих, кълна се

пред божията светлина!

ЕМИЛИЯ

И аз

не бих пред светлината. Но не знам

дали на тъмничко…

ДЕЗДЕМОНА

Ще го направиш,

ако дадат ти този свят?

ЕМИЛИЯ

Госпожо,

светът е нещо едро, не е брошка,

а пък грехът е нищо: грешка-прошка!

ДЕЗДЕМОНА

Така говориш, но не ще го сториш!

ЕМИЛИЯ

Ще го сторя и ще се престоря, че не е било. Казвам ви: за някое пръстенче няма да го направя; и за метър батиста — няма; нито за фусти, блузки и шапчици. Но за целия свят… Защо да не сложа на съпруга си едни малки рогца, ако ще ги скрия веднага под голямата корона на света? За такава печалби отивам в чистилището!

ДЕЗДЕМОНА

Проклета нека бъда, ако сторя

подобен срам за целия тоз свят!

ЕМИЛИЯ

Защо? Срамът е срам пред света, а щом получите света срещу труда си, срамът ви ще бъде срам пред вашия си свят и вие можете да си го заличите, ако искате.

ДЕЗДЕМОНА

Не вярвам, че жени такива има!

ЕМИЛИЯ

Аз знам дузина, а към тях сложете

и всички тез, които би побрал

светът, за който те са съгрешили.

Но мисля, че вината е в мъжете,

ако жените бъркат. Те защо,

забравили дълга семеен, пръскат,

което нам се пада, в чужди скути?

Защо от ревност постоянно стягат

юздите ни? И бият ни нерядко

и ни орязват къщните разходи,

ей тъй, напук! Та да не би жените

да сме без злъчки? Може да сме нежни,

но кипнем ли, ний знаем да мъстим.

Та нека благоверните ни помнят,

че и съпругите им имат чувства,

око, небце за сладко и горчиво!

Какво ги кара да търчат по други?

Желание да се позабавляват?

Възможно. Или страст? И страст навярно.

А може би и слаба воля? Да.

А ние според тези господа

без страст ли сме? Не щеме ли забава?

Или у нас е волята по-здрава,

отколкото у тях? Тогаз да знаят,

че те започват, но у нас е краят

и ако тук-таме рога получат,

то те самите на това ни учат!

ДЕЗДЕМОНА

Върви, върви! По бих желала аз

да ражда злото в тях добро у нас!

Излизат.

Улица.

Влизат Яго и Родриго.

ЯГО

Измъквай шпагата си! Той излиза!

Стой тук, зад ъгъла, и като мине,

муши, не бой се! Аз ще ти помогна.

Помни, че от това зависи всичко!

Или — или! Стегни се! И без страх!

РОДРИГО

Бъди наблизо! Ако нещо стане…

ЯГО

До тебе съм! Бъди готов за удар!

Отива встрани.

РОДРИГО

Не ме влече таз работа, но той

ми даде убедителни причини.

Един човек по-малко! Действай, шпаго!

ЯГО

Аз тази пришка я раз чесах тъй, че

чак мен ме засърбя! Дали Родриго

ще прати Касио на оня свят,

или обратното, или взаимно

ще се изтрепят — аз печеля всякак.

Остане ли Родриго, ще си иска

онуй, което изцедих му, уж