Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

ЯГО

Той е! Той! Ха, ей го стола!

Сега го отнесете предпазливо,

пък аз ще викна главния хирург!…

А вие му спестете свойте грижи,

госпожо драга!… Касио, тоз, който

лежи убит, ми беше скъп приятел —

защо се спречкахте?

КАСИО

Кой? Аз със него?

Та аз не го познавам!

ЯГО

Вий сте бледа!…

Носете го!

Касио и трупът на Родриго биват изнесени.

Вий стойте, господа!…

Бледнеем, а?… Не, вижте колко ужас

личи в очите й! Постойте малко

и много работи ще станат ясни!

Не, гледайте я! Вижте! Гузността

самичка проговаря без уста!

Влиза Емилия.

ЕМИЛИЯ

Какво е станало? Съпруже, казвай!

ЯГО

Във мрака Касио е бил нападнат

от нашия Родриго и от други,

избягали след туй. Родриго свърши,

а Касио отнесохме ранен.

ЕМИЛИЯ

О, бедният! И Касио — горкият!

ЯГО

Това са плодовете на разврата!

Емилия, иди и разбери

от Касио къде е бил таз вечер!…

Защо се разтреперахте, госпойцо?

БИАНКА

Той беше у дома, но аз треперя

от друго!

ЯГО

А, от друго? Тръгвай с мен!

ЕМИЛИЯ

Пачавра!

БИАНКА

Аз — пачавра? Аз, госпожо,

съм честна като тебе, дето смееш

да ме обиждаш тъй!

ЕМИЛИЯ

Кой? Ти ли? Пфу!

ЯГО

Да идем при ранения, синьори…

Ти, тръгвай с нас! След малко ще запееш

по-иначе!… Емилия, изтичай

във крепостта и съобщи за всичко

на генерала и жена му!…

Емилия излиза.

Моля,

минавайте пред мен!

Излизат всички освен Яго.

През тази нощ съдбата ще покаже

дали ще ме издигне, или смаже!

Излиза.

В спалнята на Дездемона.

Дездемона спи. Влиза Отело със светилник.

ОТЕЛО

Причина имам, да, причина имам —

не питайте каква, звезди невинни! —

причина имам. Няма да пролея

кръвта й, не, и няма да разкъсам

таз кожа с белота на девствен сняг

и гладкост на полиран алабастър!

Но трябва да умре, за да не мами

и други подир мен. Ще угася

тоз пламък тук, а подир него — тоя.

Но ако духна теб, горящ прислужник,

и се разкая, пак ще те запаля,

а угася ли твоя плам, о тънко

произведение на естеството,

кой огън Прометеев 182 182 „… огън Прометеев…“ — титан, който откраднал от Олимп огъня и го дал на хората, за което бил наказан от Зевс: на Кавказката скала, към която той бил прикован с вериги, всяка сутрин долитал огромен орел и кълвял черния му дроб, който през следващата нощ се възстановявал. ще ти върне

прекрасния светлик? Веднъж откъснат,

цветът на розата, той вече вехне,

и свеж растеж със нищо ний не можем

да му дадем. На храста ще те вдъхна!

Целува Дездемона.

О, чист балсам, почти размекнал меча

на правосъдието!… Още само

единствен път!… И тоз път само още!…

Ако останеш, както си сега,

ще те убия и ще те обичам

и след смъртта ти!… За последен път!…

О, никога така върховна сладост

не е била тъй пагубна! Аз плача,

но със жестоки сълзи. Мойта жал е

небесна — тя убива, дето люби…

Събужда се!

ДЕЗДЕМОНА

А, ти ли си, Отело?

ОТЕЛО

Аз, Дездемона.

ДЕЗДЕМОНА

Няма ли да легнеш?

ОТЕЛО

Помоли ли се Богу, Дездемона?

ДЕЗДЕМОНА

Да, господарю.

ОТЕЛО

Ако имаш някой

неизповядан пред небето грях,

моли за него прошка. И по-бързо!

ДЕЗДЕМОНА

О, Господи, защо говориш тъй?

ОТЕЛО

Върши без приказки! Ще чакам тука.

И се покай добре! Опазил Господ —

душата ти не искам да убивам!

ДЕЗДЕМОНА

Говориш за убийство?

ОТЕЛО

Да.

ДЕЗДЕМОНА

Тогава

да се смилят над мене небесата!

ОТЕЛО

От все сърце го искам.

ДЕЗДЕМОНА

Щом тъй казваш,

ти няма да го сториш, вярвам.

ОТЕЛО

Хм!

ДЕЗДЕМОНА

Но все пак страх ме е! Ти зло вещаеш,

когато тъй въртиш очи! Не зная

защо би трябвало да се страхувам,

но чувствам: страх ме е!

ОТЕЛО

Мисли, мисли

за греховете си!

ДЕЗДЕМОНА

Каквито имам,

били са плод на нашата любов!

ОТЕЛО

И неин плод ще бъде и смъртта ти!

ДЕЗДЕМОНА

Против природата е за любов

да носиш смърт!… Защо тъй хапеш устна?

И що за бяс разтърсва те издъно?

Това са лоши признаци! Но вярвам,