Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Умира.

ОТЕЛО

Как би могло да стане туй убийство?

ЕМИЛИЯ

О, Господи, отде да знам!

ОТЕЛО

Вий чухте,

самичка каза, че не съм бил аз!

ЕМИЛИЯ

Да, каза. Нямам как да отрека!

ОТЕЛО

Тя с таз лъжа запъти се към ада!…

Аз, аз убих я!

ЕМИЛИЯ

Толкова по ангел

тя става от това, а ти — по дявол!

ОТЕЛО

Тя беше лъжла и прелюбодейка!

ЕМИЛИЯ

Не, ти клеветник си и злобен дявол!

ОТЕЛО

Тя беше по-невярна от водата!

ЕМИЛИЯ

Не, ти от огъня си по-прибързан,

щом тъй я хулиш! Тя бе райски чиста!

ОТЕЛО

Мръсникът Касио й се е качвал!

Мъжа си питай! Щях да се осъдя

за дъното на ада, ако бях

дошъл до тази крайност, без да имам

добри причини. Твоят мъж ги знае

подробно!

ЕМИЛИЯ

Моят мъж?

ОТЕЛО

Да, твоят мъж!

ЕМИЛИЯ

Че тя ви е изменяла, така ли?

ОТЕЛО

Да, с Касио! Ако ми беше вярна,

и Бог ми би предложил във замяна

втор свят от безупречен хризолит 183 183 Хризолит — вид гранат — златист на цвят, — ценен много широко по Шекспирово време. ,

не бих я дал за него!

ЕМИЛИЯ

Моят мъж?

ОТЕЛО

Да, той ми съобщи за нея пръв,

защото е човек със чест и мрази

калта и гадостите!

ЕМИЛИЯ

Моят мъж?

ОТЕЛО

Да, твоят мъж! Сто пъти вече питаш!

ЕМИЛИЯ

О, бедна Дездемона! Подлостта

се е погаврила със твойта обич!…

И моят мъж ти каза, че жена ти

те мами, тъй ли?

ОТЕЛО

Твоят мъж, да, жено!

Или забравила си тази дума?

Съпругът твой и моят пръв приятел,

добрият, честният и верен Яго!

ЕМИЛИЯ

Ако е тъй, душицата му гадна

по грам на ден да гние! Той е лъгал!

Тя беше толкоз влюбена във теб,

ужасен неин избор!

ОТЕЛО

Повтори го!

ЕМИЛИЯ

Не ме е страх от теб! Това, което

си сторил, е достойно за небето

не повече, отколкото ти сам

достоен бе за нея!

ОТЕЛО

Млък — ти казвам!

ЕМИЛИЯ

Ти нямаш сила да ми сториш зло

дори наполовина от онази,

която имам аз — да го изтрая!

О, чер глупец! О, глупав лековерник!

Безумец! Луд! Какво, какво направи!…

Не давам пет пари за твоя меч!

Ще те обадя, ако ще дори

да ме убиеш двайсет пъти! Помощ!

Убийство! Помощ! Идвайте! Насам!

Арапинът уби жена си! Помощ!

Влизат Монтано, Грациано, Яго и други.

ЯГО

Простете, генерале! Какво има?

ЕМИЛИЯ

А, ето те! Добри си ги забъркал,

щом върху теб убийците стоварват

делата си!

ЯГО

Какво говориш, жено?

ЕМИЛИЯ

Ако си мъж, изобличи го! Лъже!

От тебе бил узнал, че Дездемона

го мамела! Аз знам, не си го сторил!

Не си такъв злодей! Опровергай го!

Не мога да понасям всичко туй!

ЯГО

Аз казах му, каквото мислех само,

и нищо повече от туй, което

той сам след туй с очите си видя.

ЕМИЛИЯ

Но казал ли си му, че тя го мами?

ЯГО

Да, казах му.

ЕМИЛИЯ

Ти казал си лъжа! Противна, долна,

отблъскваща лъжа! Небето вижда,

каква лъжа! Тя с Касио? Нима

за Касио пак ти си му го казал?

ЯГО

Пак аз, глупачко! И си спри езика!

ЕМИЛИЯ

Аз няма да си спра езика, няма!

Аз трябва да говоря! Там, в леглото,

лежи убитата ми господарка!

ВСИЧКИ

Какво говори тя? Опазил Господ!

ЕМИЛИЯ

И всичко туй е плод на твойте думи!

ОТЕЛО

Тя казва истината, господа!

ГРАЦИАНО

Ужасна истина!

МОНТАНО

Престъпно дело!

ЕМИЛИЯ

Злодей! Злодей! Злодей! О, аз си знаех!

Усещах го! Умишлено убийство!

О, подлост! Низост! О, ще се убия!

Злодей! Злодей!

ЯГО

Ти луда ли си? Марш във къщи бързо!

ЕМИЛИЯ

Изслушайте ме, мили господа!

Дължа му — знам — покорство, но сега

аз трябва да говоря!… А във къщи

изобщо май не ще ме видиш, Яго!

ОТЕЛО

О-о-о!

Пада върху леглото.

ЕМИЛИЯ

Реви, гърчи се, звяр! Ти умъртви

най-чистата невинност на земята!

ОТЕЛО

Тя беше гнила в костите си!

Става от леглото.

Чичо,

едва сега ви виждам. Там, в леглото,

е вашта племенница, чийто дъх

аз сам току-що спрях с тез две ръце.

Туй дело, знам, ще ви се види странно.

ГРАЦИАНО