Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

ЯГО

Добре, добре! Карай!

РОДРИГО

Добре? И да карам? Не мога да карам! И това никак не е добре! Дори ми се вижда, че има нещо нечисто тук и почвам да се чувствам изигран!

ЯГО

Много добре!

РОДРИГО

Казах ти, че никак не е добре! Сам ще подиря среща с Дездемона! Ако ми върне скъпоценностите, ще престана да я ухажвам и ще й се извиня за незаконното си домогване. Ако не ми ги върне, бъди уверен, че ще подиря удовлетворение от тебе!

ЯГО

Каза ли си всичко?

РОДРИГО

Да. И всичко, което казах, ще го извърша!

ЯГО

И хубаво! Сега виждам, че си имал дух, и започвам да си съставям по-добро мнение за тебе! Дай си ръката, Родриго! Твоето недоволство беше основателно и все пак аз те уверявам, че съм действал безукорно в твоя полза.

РОДРИГО

Нещо не се забелязваше!

ЯГО

Разбира се, че не се е забелязвало и твоето съмнение не е лишено от разумност. Но, Родриго, ако ти си наистина такъв, какъвто сега повече от всякога имам основание да те считам — искам да кажа: смел, храбър и безстрашен, — покажи го тази нощ! И ако следващата нощ не се насладиш на Дездемона, избирай сам начина, по който ще ми вземеш живота!

РОДРИГО

Каква е работата? Стига да е в кръга на разумното и възможното!…

ЯГО

Драги мой, от Венеция е пристигнала заповед, която назначава Касио на мястото на Отело.

РОДРИГО

Вярно ли? Че тогава Отело и Дездемона ще се върнат във Венеция!

ЯГО

О, не. Той си заминава за Мавритания и ще отмъкне със себе си прекрасната Дездемона. Освен ако не го задържи тук някоя случайност. А каква по-добра случайност от отстраняването на Касио?

РОДРИГО

Какво разбираш под „отстраняването“ му?

ЯГО

Ами това, да стане непригоден да замести Отело, като му бъде светено маслото.

РОДРИГО

И това трябва аз да го направя?

ЯГО

Да, ако имаш дързостта да се бориш за своето право и изгода. Днес той ще остане на вечеря у една фльорца и аз ще го подиря там. Той не знае още за честта, която го е постигнала. Ако го изчакаш нейде наблизо, ще уредя да излезе оттам между дванайсет и един — и тогава е твой! Аз ще бъда зад него за всеки случай и двама ще си го обработим както трябва. Хайде, не стой като треснат, а тръгвай с мене! Ще ти докажа така убедително необходимостта от неговата смърт, че ще се почувстваш задължен да го очистиш. Хайде, крайно време е за вечеря! Нощта ей сега ще превали. На работа!

РОДРИГО

Трябват ми още доводи.

ЯГО

Ще ги имаш, не бой се!

Излизат.

Другаде в крепостта.

Влизат Отело, Лодовико, Дездемона, Емилия и свита.

ЛОДОВИКО

Не, моля ви! Недейте си създава

излишен труд!

ОТЕЛО

Защо? Ще ви изпратя.

Разходка след вечеря не вреди.

ЛОДОВИКО

Спокойна нощ, мадам! Благодаря ви.

ДЕЗДЕМОНА

И аз благодаря ви за честта.

ОТЕЛО

Да тръгваме!… Дездемона!

ДЕЗДЕМОНА

Да, господарю?

ОТЕЛО

Ти си легни веднага. Ще се върна след малко. И освободи тази своя прислужница!

ДЕЗДЕМОНА

Ще бъде сторено, съпруже мой.

Отело, Лодовико и свитата излизат.

ЕМИЛИЯ

Изглежда по-учтив. Какво ви каза?

ДЕЗДЕМОНА

Че щял да се завърне подир малко

и нареди веднага да си легна,

а тебе, каза, да освободя.

ЕМИЛИЯ

Да ме освободите?

ДЕЗДЕМОНА

Да, тъй каза.

Затуй донес ми нощницата, драга,

и си върви — не бива да го дразним.

ЕМИЛИЯ

О, да не бяхте се видели с него!

ДЕЗДЕМОНА

Какво говориш! Толкоз го обичам,

че и упорствата му, и сръдните,

и укорите му — я, откопчай ме! —

за мен са прелестни!

ЕМИЛИЯ

Застлах леглото

тъй, както наредихте.

ДЕЗДЕМОНА

Все едно.

О, Боже какви глупости ни идат!

Ако от двете ни умра аз първа,

покрий ме във ковчега със една

от тез постелки!…

ЕМИЛИЯ

Врели-некипели!

ДЕЗДЕМОНА

Във къщи имахме една слугиня

на име Барбара. Обикна тя,

но нейният пройдоха я заряза.

Тя пееше една такава песен

за ивата — наивна, ала сякаш

разказваща съдбата й; и с нея

издъхна тя. Сега все тоз напев

върти ми се и току-виж, склонила

глава встрани, запея, както нявга

горката Барбара… Но бързай, бързай!