Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

„… Да се изпълни. Във противен случай…“

ЛОДОВИКО

Той не на нас. Зает е със писмото.

Та, значи, има дрязга между тях?

ДЕЗДЕМОНА

О, да. И аз направила бих много,

да я загладя някак си, защото

обичам Касио от все сърце!

ОТЕЛО

О, плам и сяра!

ДЕЗДЕМОНА

Господарю мой!

ОТЕЛО

Ум имате ли?

ДЕЗДЕМОНА

От какво е гневен?

ЛОДОВИКО

Навярно от писмото. Подразбрах,

че то го отзовава и поставя

на мястото му Касио.

ДЕЗДЕМОНА

Ей Богу,

това ме радва!

ОТЕЛО

Тъй ли?

ДЕЗДЕМОНА

Но, съпруже!…

ОТЕЛО

А мен ме радва, че сте полудяла!

ДЕЗДЕМОНА

Отело!

ОТЕЛО

Дявол!

Удря й плесница.

ДЕЗДЕМОНА

Господарю мой,

това не съм заслужила!

ЛОДОВИКО

Отело,

Венеция не ще повярва в туй,

дори под клетва да й го разкажа!

Разплакахте я. Искайте й прошка!

ОТЕЛО

О, дявол, дявол! Ако би могла

земята да зачева от сълзи,

от всяка капка тук се би излюпил

ридаещ крокодил! Марш, марш оттука!

ДЕЗДЕМОНА

Отивам си, за да не ви раздразвам.

Тръгва си.

ЛОДОВИКО

Каква безропотност, какво покорство!

Върнете я обратно, генерале!

ОТЕЛО

Госпожо!

ДЕЗДЕМОНА

Господарю?

ОТЕЛО

Аз я върнах.

Защо ви трябваше?

ЛОДОВИКО

Кому? На мене?

ОТЕЛО

Не вий ли пожелахте да я върна?

Тя може да се връща, пак да тръгва,

да се завъртва, вас да завърти!

А също и да плаче, да, да плаче!

И е покорна, както вий твърдите,

покорна много… Пускай, пускай сълзи!…

А със това писмо… Двулична кукла!…

Сенатът отзовава ме… Пътувай!…

И аз се подчинявам и ще тръгна

веднага за Венеция!… Ти, марш!…

Дездемона излиза.

Ще ме замести Касио!… Синьоре,

довечера ще бъдете мой гост.

Добре дошъл при нас!… Кози! Маймуни!

Излиза.

ЛОДОВИКО

Това ли е достойният Отело,

когото венецианският Сенат

единогласно счете най-пригоден

за делото си; този, чийто дух

безсилна бе страстта да развълнува;

чиято твърдост изстрелът залутан

на случая не можел да одраска?

ЯГО

Той много измени се напоследък.

ЛОДОВИКО

Опасност няма ли? С ума си как е?

ЯГО

Тъй, както го видяхте. Не на мен

се пада да го съдя. Ако той

не е какъвто би могъл да бъде,

аз пръв скърбя!

ЛОДОВИКО

Да зашлеви жена си!

ЯГО

Туй беше лошо. Но дано остане

най-лошото от всичко!

ЛОДОВИКО

Не разбирам.

Такъв ли е изобщо, или само

писмото е разпалило кръвта му

до тази грубост?

ЯГО

О, уви, уви!…

Но честността ми пречи да разказвам

онуй, което съм видял и зная.

Добре го наблюдавайте и той

със своите постъпки ще направи

излишна мойта реч. Следете сам

и ще ви стане ясно.

ЛОДОВИКО

Съжалявам,

че тъй дълбоко съм се мамил в него!

Излизат.

В крепостта.

Влизат Отело и Емилия.

ОТЕЛО

И казвате, не сте видяла нищо?

ЕМИЛИЯ

Не съм видяла! Нито пък съм чула!

През ум не ми е минало дори!

ОТЕЛО

Все пак сте ги видяла да се срещат.

ЕМИЛИЯ

Но нищо лошо не видях в това

и чувах помежду им всяка дума!

ОТЕЛО

Не си ли шепнеха?

ЕМИЛИЯ

Не, ни веднъж!

ОТЕЛО

Не ви ли е отпращала за нещо?

ЕМИЛИЯ

Не, ни веднъж!

ОТЕЛО

За маска, за ветрило,

за ръкавици?

ЕМИЛИЯ

Ни веднъж!

ОТЕЛО

Хм, чудно!

ЕМИЛИЯ

Душата си залагам, господарю,

че тя е честна! Ако през ума ви

минава друга мисъл, незабавно

пъдете я, за да не ви отрови!

А ако някой ви я е втълпил,

дано го стигне клетвата, с която

създателят прокле змията в рая!

Защото, ако вашата жена

не е безгрешна, значи, че мъжете

на този свят са до един нещастни:

от техните съпруги най-добрата

ще бъде мръсна като клеветата!

ОТЕЛО

Извикайте я!

Емилия излиза.

Бива я да дрънка,

но всяка сводница умее толкоз,

а тази тук е рядко хитра стърва!

Килерче, пълно със безсрамни тайни

и със уста под ключ!… А съм я виждал

да коленичи, да се моли Богу!

Влиза отново Дездемона, следвана от Емилия.