Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

„Скъпи Касио“! Ясно! Показва как го е прегръщала!

КАСИО

Като пусна едни сълзи! Виси ми на шията, разтърсва ме целия, дърпа ме! Ха-ха!

ОТЕЛО

Описва как го е влачила към спалнята ми! О, носа ти го виждам, но къде е кучето, на което ще го хвърля!

КАСИО

Ще трябва да се отърва от нея.

ЯГО

Ето я собственолично!

Влиза Бианка.

КАСИО

Пак завоня на невестулка! Колко шишета парфюм си си лиснала! И докога ще ме гониш по петите!

БИАНКА

Дяволът и майка му те гонят по петите! Ти какво си представяш с тази кърпичка, дето ми я даде? И аз, със целия си, да се съглася! Намерил я в стаята си и не знаел на кого е! Как не! Някоя хубостница му я подарила, а аз трябва да й преваждам дрипите! Дръж си я! (Хвърля кърпичката на земята.) Откъдето И да си я взел, няма да я пипна!

КАСИО

Бианка! Миличка! Какво ти става?

ОТЕЛО

Господи, моята кърпа!

БИАНКА

Ако дойдеш вкъщи тази вечер — добре; ако не — хич да не си ми се мяркал!

Излиза.

ЯГО

По нея! По нея!

КАСИО

Няма как! Инак ще проглуши целия град!

ЯГО

При нея ли ще вечеряте?

КАСИО

Сигурно.

ЯГО

Тогава може да намина и аз. Иска ми се да поговорим.

КАСИО

Заповядай! Ще те чакам, значи!

ЯГО

Добре, добре! Побързайте!

Касио излиза.

ОТЕЛО (излиза напред)

По кой начин да го убия, Яго?

ЯГО

Забелязахте ли как се кикотеше от доволство?

ОТЕЛО

О! Яго!

ЯГО

А кърпичката видяхте ли?

ОТЕЛО

Моята беше, нали?

ЯГО

Вашата, ръката си отрязвам! Колко цени само безразсъдната ви жена! Тя му прави подаръци, а той ги дава на фльорцата си!

ОТЕЛО

Да можех да го умъртвявам девет години подред!… А тя? Такава красива, мила, нежна!

ЯГО

Не, трябва да забравите за това!

ОТЕЛО

Да! Да загине, да се сплуе и да иде в пъкъла още тази нощ! Не бива да живее повече! Не, сърцето ми е станало на камък! На, като го ударя, ръката ме заболява!… О, светът не знае по-сладко създание! Тя би могла да бъде жена на император и да властва над него и империята му!

ЯГО

Не, по този път никъде няма да стигнете!

ОТЕЛО

Да се обеси! Само казвам каква е. Такава майсторка на иглата! Така изкусна в музиката! Тя би размекнала със звуци най-свирепата мечка! И колко е остроумна, какво въображение има!…

ЯГО

Толкоз по-виновна е!

ОТЕЛО

Да, хиляди, хиляди пъти по-виновна!… А колко ласкава!…

ЯГО

Дори прекалено.

ОТЕЛО

Да, прав си! И все пак жалко за нея, Яго! О, Яго, колко жалко за нея! Яго!

ЯГО

Щом толкоз се разнежвате над нейната порочност, издайте й разрешително да си шава! Ако вас не ви засяга, другите — още по-малко.

ОТЕЛО

Ще я накълцам на мръвки! Да ми слага рога!

ЯГО

Да, това е гнусно.

ОТЕЛО

И с мой офицер!

ЯГО

Още по-гнусно!

ОТЕЛО

Намери ми отрова, Яго! За тази нощ! Няма да я обвинявам, за да не би това нейно лице, това нейно тяло пак да размекнат волята ми! За тази нощ, Яго!

ЯГО

Не с отрова. Удушете я в леглото! В същото, което е омърсила!

ОТЕЛО

Да! Добре! Съответствието ми харесва! Много добре!

ЯГО

А Касио оставете на мене! До полунощ ще чуете нещо за него.

ОТЕЛО

Отлично!

Тръбен звук.

Ха! Каква е таз тръба?

ЯГО

Вестител от Венеция навярно.

Влизат Лодовико, Дездемона и свита.

Посланикът на дожа, Лодовико.

И вашата жена, и тя е с него.

ЛОДОВИКО

Да ви закриля Господ, генерале!

ОТЕЛО

Благодаря ви от сърце, синьоре!

ЛОДОВИКО

Приветствия от дожа и Сената!

Предава му писмо.

ОТЕЛО

Целувам с почит знака на властта им!

Отваря писмото и чете.

ДЕЗДЕМОНА

Какви са новините, братовчеде?

ЯГО

Добре дошли! Щастлив съм да ви видя

на острова, синьор!

ЛОДОВИКО

Благодаря ви.

А как е Касио?

ЯГО

Ами… живее.

ДЕЗДЕМОНА

Между съпруга ми и лейтенанта

се появи дълбока пукнатина.

Но вий ще ги сдобрите, братовчеде!

ОТЕЛО

Премного сигурност!

ДЕЗДЕМОНА

Какво, съпруже?

ОТЕЛО (чете)