Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

зениците на своите очи!

Загубиш ли я, или подариш,

това ще бъде загуба, която

не би могла да се сравни със нищо!

ДЕЗДЕМОНА

Не е възможно!

ОТЕЛО

Истина е. В нея

втъкана е особена магия:

пророчица прастара, двеста пъти

видяла слънчевия кръговрат,

в прокобен бяс е везала ръба й;

свещен е бил и свиленият червей,

източил нишката; а за боя

е служил извлек от сърца, получен

при балсамирането на девици!

ДЕЗДЕМОНА

Наистина ли?

ОТЕЛО

Да. Затуй пази я!

ДЕЗДЕМОНА

О, да не бях я виждала!

ОТЕЛО

Защо?

ДЕЗДЕМОНА

Какво ти стана? Ти си тъй възбуден!

ОТЕЛО

Загубила си я? Така ли? Казвай!

Изчезнала ли е?

ДЕЗДЕМОНА

О, Боже!

ОТЕЛО

Чакам!

ДЕЗДЕМОНА

Не е загубена. Но и да беше,

какво от туй?

ОТЕЛО

Какво ли?

ДЕЗДЕМОНА

Аз ти казвам,

във къщи е!

ОТЕЛО

Донес я, да я видя!

ДЕЗДЕМОНА

Сега не ща, макар да мога. Виждам,

ти дириш повод, за да се измъкнеш.

Върни отново Касио на служба!

Какво ти струва?

ОТЕЛО

Кърпата, ти казвам!

Предчувствам нещо лошо!

ДЕЗДЕМОНА

Хайде! Хайде!

Не ще намериш по-добър от него

за тази длъжност!

ОТЕЛО

Кърпата!

ДЕЗДЕМОНА

Човек,

със тебе свързал своята съдба,

делил със тебе…

ОТЕЛО

Кърпата!

ДЕЗДЕМОНА

О, Боже!

Отело мой, какво ти е?

ОТЕЛО

Махни се!

Излиза.

ЕМИЛИЯ

И според вас тоз мъж не е ревнив?

ДЕЗДЕМОНА

За пръв път е такъв. Ах, в тази кърпа

наистина е имало вълшебство.

Горко ми! Как можах да я загубя!

ЕМИЛИЯ

Не се узнава мъж за две години.

Мъжете са стомах, жените — гозба.

Ядат ни лакомо, но щом са сити,

оригват се…

Влизат Яго и Касио.

Я, Касио с мъжа ми!

ЯГО

Не, друг път няма. Само с нейна помощ…

Ха, ето я! Вървете и молете!

ДЕЗДЕМОНА

Мой драги Касио! Какво ще кажеш?

КАСИО

Госпожо, ще повторя свойта просба

да ми помогнете да заживея

отново на света, възвърнат пак

във милостта на този, към когото

сърцето ми питае свята почит.

Не мога да вися във неизвестност!

Ако вината ми е тъй дълбока,

че минали заслуги, днешни мъки

и бъдещи отплати не успяват

да я запълнят в неговата обич,

печалбата поне да ми е тая,

печалната си участ да узная!

Облечен в принудително доволство,

тогава аз по други друм ще тръгна

да прося милостиня от съдбата!

ДЕЗДЕМОНА

О, благородни Касио, за жалост

опря о камък мойто адвокатство.

Съпругът ми е станал сякаш друг!

Ако в лицето беше променен,

тъй както е в обноските си, аз

навярно нямаше да го позная.

Повярвай ми, тъй дръзко се застъпвах

за тебе, че и аз накрая станах

мишена за гнева му! Но търпи!

За тебе ще направя всичко. Даже

което и за себе си, ей Богу,

не бих направила. Бъди спокоен!

ЯГО

Нима е гневен нашият началник?

ЕМИЛИЯ

Да, той преди минута ни напусна

в особена възбуда.

ЯГО

Гневен — той?

Видял съм го да гледа, без да трепне,

когато вражият снаряд косеше

войниците му и подобно дявол

в небето духна родния му брат!

Той — гневен? Значи, има нещо важно.

Отивам да го видя.

ДЕЗДЕМОНА

Да, върви!

Яго излиза.

Без друго мъчат го държавни грижи.

Я новост от Венеция, я тука

известие за заговор на Кипър,

но нещо мъти бистрия му дух.

В тез случаи мъжете имат навик

на дребни работи да си изкарват

яда от едрите. Така, когато

прищипнем пръст, боли ни вред. Мъжете

не са безгрешни богове. Не бива

да искаме от тях по всяко време

учтивостта на сватбения ден.

Признавам си, Емилия, че тайно,

забравяйки за устава войнишки,

срещу началството си възроптах

за грубостта му, но сега разбирам,

че моят съд е бил несправедлив!

ЕМИЛИЯ

Дано окажат се държавни грижи,

тъй както предполагате, а не

съмнения засягащи ви!

ДЕЗДЕМОНА

Боже!

Не съм му дала повод ни веднъж!

ЕМИЛИЯ

Не затова, че му е даден повод,

ревнивецът ревнува; а ревнува,

защото е ревнивец. Ревността

е грозна твар, която се зачева

от само себе си, без външна помощ!

ДЕЗДЕМОНА