Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

подтиквани от прилив на любов,

дордето в себе си не ги погълне

вместителна и всеобемна мъст!

Коленичи.

Обвързвам се пред туй небе от мрамор

с велика клетва да осъществя,

което казах!

ЯГО

Не, недейте става!

Коленичи до него.

Свидетелствайте вий, огньове звездни,

и вий, навред присъстващи стихии,

че Яговите ум, ръка, сърце

ще служат на мъстящия Отело!

Дори да е най-кървавото дело,

той нека заповяда и за Яго

едничък вик на съвестта ще бъде:

да го извърши!

Двамата стават.

ОТЕЛО

Срещам твойта обич

с готовността тозчаз да я използвам.

Три дни ти давам да ми съобщиш,

че Касио е мъртъв!

ЯГО

С него бяхме

приятели, но той е вече труп.

Изпълнено. Но нека тя живее!

ОТЕЛО

Ах, кучката със кучка! Ах, мръсница!

Проклета да е! Тръгвай с мен! Отивам

да се снабдя със смъртоносно средство

за тази дивна дяволка. От днеска

ти мой си лейтенант!

ЯГО

И ваша сянка!

Излизат.

Улица.

Влизат Дездемона, Емилия и Шутът.

ДЕЗДЕМОНА

Чувай, глупчо, знаеш ли къде е отседнал лейтенант Касио?

ШУТЪТ

Той не може да е отседнал никъде.

ДЕЗДЕМОНА

Защо?

ШУТЪТ

Защото в устава им няма седнала стойка. Военният трябва да стои изправен.

ДЕЗДЕМОНА

Питам те: къде пребивава?

ШУТЪТ

Пак никъде, госпожо, защото сме в мир. Виж, когато е война, военните се пребивават здравата.

ДЕЗДЕМОНА

С теб не се излиза наглава. Питам те: къде живее?

ШУТЪТ

Не смея да кажа, защото, ако река, че живее на едно място, ще излезе, че навсякъде другаде е умрял.

ДЕЗДЕМОНА

Тогава можеш ли да узнаеш къде се намира?…

ШУТЪТ

Няма да оставя града на мира, додето не го узная!

ДЕЗДЕМОНА

И го замоли да дойде веднага! Кажи му, че съм говорила със съпруга си по неговия въпрос и че се надявам той да се уреди.

ШУТЪТ

Да сторя това, е в границите на човешките възможности и затова ще направя опит за неговото извършване.

Излиза.

ДЕЗДЕМОНА

Къде ли съм могла да я загубя

таз моя кърпичка?

ЕМИЛИЯ

Не знам, госпожо.

ДЕЗДЕМОНА

Бих предпочела — истина ти казвам —

да съм загубила кесия злато!

Добре, че моят благороден мавър

е тъй далеч от низките догадки,

присъщи на ревнивците, че инак

могъл би да помисли нещо лошо.

ЕМИЛИЯ

Не е ли от ревнивите?

ДЕЗДЕМОНА

Отело?

Бих казала, че палещото слънце

на родния му край е изпарило

във него тези сокове.

ЕМИЛИЯ

Той иде!

Влиза Отело.

ДЕЗДЕМОНА

Ще сторя всичко да го задържа,

додето дойде Касио… Любими,

добре ли си?

ОТЕЛО

Добре, любима моя…

Настрани.

О, колко тежко е да се преструваш!…

А как си ти?

ДЕЗДЕМОНА

Добре и аз, мой скъпи.

ОТЕЛО

Подай ми таз ръчица!… Доста влажна!

ДЕЗДЕМОНА

Не са я изсушили скръб и старост.

ОТЕЛО

Това говори за любвеобилност

и волност на сърцето. Влажна. Жарка.

Ръка такава иска пост, молитва,

живот набожен, отказ от света,

сурови упражнения; защото

зад нея чувствам малък потен бяс,

готов за палавства. Ръка добричка,

раздаваща охотно…

ДЕЗДЕМОНА

Тук си прав —

тя даде ти сърцето ми, нали?

ОТЕЛО

Преди сърцата сплитаха ръце —

сега ръце се сплитат без сърце!

ДЕЗДЕМОНА

При други може. Хайде, изпълнявай!

ОТЕЛО

Какво да изпълнявам, гълъбице?

ДЕЗДЕМОНА

Каквото обещал си. Вече пратих

да викнат Касио.

ОТЕЛО

Настинах снощи.

Подай ми свойта кърпа!

ДЕЗДЕМОНА

Заповядай!

ОТЕЛО

Не, моята си!

ДЕЗДЕМОНА

Тя не е у мен.

ОТЕЛО

Не е у теб?

ДЕЗДЕМОНА

Не е.

ОТЕЛО

Голяма грешка!

Таз кърпа една циганка-баячка,

способна да разчита чужди мисли,

е дала нявга в дар на мойта майка,

откривайки й, че дорде я пази,

баща ми щял под чара й да бъде,

но подари ли я, или загуби,

той щял от нея да отвърне поглед

към чужди прелести. На мене тя,

умирайки, я завеща с молбата,

да я даря като венчален дар

на своята жена. И аз го сторих.

Затуй пази я, скъпа, както пазиш