Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

да засвидетелствувам обичта си

с по-леко чувство. Прочее, вземете

от мен съвета, който ви дължа:

за доказателства е рано още,

но понаглеждайте жена си! Главно

когато е със Касио. И нека

очите ви, без мнителни да бъдат,

да бъдат бдителни! Не бих желал

от свойта доверчивост да пострада

широката ви и добра душа.

О, аз познавам нравите у нас.

Венецианките не се тревожат,

че Господ виждал, щом мъжът не знае;

открай моралът им на тях в това е

не как да се сдържат, а как да скрият!

ОТЕЛО

Така ли мислиш?

ЯГО

Вас взимайки, баща си тя измами.

Когато уж я плашеше видът ви,

тя любеше ви!

ОТЕЛО

Вярно!

ЯГО

Е, тогава?

Щом толкоз млада, нейните преструвки

затвориха със дъбови капаци

очите на един сенатор тъй, че

да почне той да дрънка за магии…

Не, аз съм за убиване! Простете,

ужасно прекалих във свойта обич!

ОТЕЛО

Напротив, много ти благодаря!

ЯГО

О, виждам, че успях да ви разстроя!

ОТЕЛО

Не, ни най-малко!

ЯГО

Много ме е страх,

че точно тъй е. Вярвайте, че всичко,

което казал съм, е плод на обич!

Но аз ви виждам — вий сте развълнуван!

Недейте взима думите ми, моля,

за повече от туй, което са:

едно съмненийце.

ОТЕЛО

Добре, добре!

ЯГО

Защото инак, скъпи генерале,

ще има мойта реч такъв успех,

какъвто моят ум не е преследвал.

Микеле Касио ми е приятел…

Но вий сте развълнуван!

ОТЕЛО

Не! Не много!

Аз знам, че Дездемона ми е вярна.

ЯГО

Дано докрай тя бъде вярна вам,

и вий докрай да вярвате на туй!

ОТЕЛО

Макар че, щом човек се отклони…

ЯГО

Да, там е работата! Без обида,

но да отхвърли толкоз кандидати

от нейната родина, цвят, среда,

когато всеки дири нещо сродно…

Пфу, друг могъл би да подуши в туй

порочен вкус, болнаво любопитство,

наклонност малко странна… то се знае,

говоря общо, не за нея в частност;

макар да се боя, че щом страстта й

се върне към естественото, може

да стане тъй, че тя да ви сравни

със свойте сънародници и, знам ли,

да се разкае…

ОТЕЛО

Сбогом, сбогом, Яго!

И съобщи ми, ако видиш нещо!

Жена ти също нека наблюдава!

Отивай си!

ЯГО

Простете, генерале!

Тръгва си.

ОТЕЛО

Кой дявол ме накара да се женя!

Тоз честен мъж безспорно знае много

извън това, което ми разкри!

ЯГО (връща се)

И още нещо, скъпи генерале:

не бързайте с разследването! Нека

оставим времето да поработи.

Макар да считам, че ще е уместно

да бъде върнат Касио на служба —

защото примерно се справи с нея, —

подръжте го висящ известно време,

за да го видите как той ще действа!

Внимавайте при туй дали жена ви

със жар ще ходатайствува за него!

Това ще значи много. Дотогаз

мен считайте за мнителен (какъвто,

боя се, съм!), а нея — за невинна,

сърдечно моля ви!

ОТЕЛО

Бъди спокоен,

ще знам да се владея.

ЯГО

Сбогом пак!

Излиза.

ОТЕЛО

Безспорно той е извънредно честен

и явно има дарба да прониква

в човешките дела. Ако излезе,

че соколицата ми е дивачка,

ще й отрежа ремъчето, даже

да бъде то изплетено от мойте

сърдечни струни! Да, ще й изсвиря

и ще я пусна с вятъра! Наслука!

Да си ловува!… Може би защото

съм черен и е груба мойта реч

пред тази на цивилните контета

или защото вече превалил съм

в годините — макар не много! — ясно:

оставен съм! Оставен да живея

с една утеха — злобата към нея!

О, страшното проклятие на брака:

наричаме ги наши тези крехки

създания, но без да бъдат наши

желанията им! О, по-добре

да стана грозна жаба в смрадна яма,

отколкото да предоставя кътче

от своето любимо същество

за чуждо ползване! Но няма как!

Това е язва и за големците!

От нея простолюдието страда

дори по-малко! Участ неотменна

като смъртта! При раждането още

чаталестата сянка на рогата

виси над нас!… Но ето я, че иде!

Влизат Дездемона и Емилия.

Ако е тя лъжлива, то небето

със себе си се гаври! Не, не вярвам!

ДЕЗДЕМОНА

Къде си, мой Отело? Твоят обед

и кипърските гости те очакват!

ОТЕЛО

Виновен съм.

ДЕЗДЕМОНА

Защо е глух гласът ти?

Какво ти е?

ОТЕЛО