Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Не ти харесвало — тъй каза, чух те,

като видяхме Касио одеве

да се разделя с моята жена.

Кое не ти харесваше? А после,

като узна, че бил е съучастник

в началото на нашата любов,

възкликна от учудване: „Така ли?“

и вежди сбърчи, сякаш че зад тях

залости в мозъка си страшна мисъл.

Ако обичаш ме, кажи веднага:

каква е тя?

ЯГО

Почтени генерале,

вий знаете добре, че ви обичам.

ОТЕЛО

Да, знам го. И защото знам, че ти си

препълнен от приятелство и честност

и че отмерваш своите слова,

преди да ги издъхнеш, затова

ти плашиш ме. Подобни недомлъвки

са хитрост у двуличния мошеник,

но у безкористния те са признак,

че той във своето сърце смирява

вълнуващи го чувства.

ЯГО

Убеден съм,

че Касио е честен!

ОТЕЛО

И аз също!

ЯГО

Човеците би трябвало да бъдат,

каквито са на вид. Ако са други,

по-хубаво изобщо да ги няма!

ОТЕЛО

Естествено, би трябвало да бъдат,

каквито са на вид.

ЯГО

Затуй ви казвам,

че смятам Касио за честен мъж.

ОТЕЛО

Ти влагаш нещо повече в това!

Заклевам те да ми говориш, както

говориш вътре в мозъка си! Дай

най-грозната от думите на най-

противната от мислите!

ЯГО

О, не!

Простете ми, почтени генерале,

аз подчинен съм вам, но не и там,

където даже робът е свободен.

Да ви разкрия мислите си? Как?

Ами ако са мръсни и лъжливи?

Видял ли сте дворец, във който нивга

не пропълзяват гадове? Кой има

тъй чиста гръд, та в мировия съд

на разума му да не заседават

наравно със законните въпроси

и мръсни размишленийца? А? Кой?

ОТЕЛО

Дори да подозираш само, Яго,

че на приятеля ти правят зло,

предателство е да държиш слуха му

далеч от мисълта си!

ЯГО

Аз ви моля…

защото може моята догадка

да е без почва (знаете, че съм

вроден търсач на чужди грехове,

и дето няма ги, си ги измислям)…

о, нека мъдростта ви пренебрегне

съмненията на един такъв

отчаян черногледец и откаже

внимание на неговите бегли

и смътни наблюдения! Не бива —

заради вашите покой и благо,

и зарад воинската чест на Яго! —

да ви разправям тайните си мисли.

ОТЕЛО

Какво намекваш?

ЯГО

Скъпи генерале,

доброто име е за всички нас —

мъже, жени — най-ценният елмаз

на нашите души. Ако ми дигнат

кесията, какво загубвам? Смет!

Уж нещо, а пък нищо! Вчера мое,

днес негово, преди това на други —

слугувало на хиляди! Но който

открадне ми доброто име, той,

макар и сам да не забогатява

от кражбата, оставя мен все пак

по-беден от последния бедняк!

ОТЕЛО

Кълна се в небесата, ще накарам

сърцето ти да ми изкаже всичко!

ЯГО

Не ще успеете дори да бъде

в ръката ви, а камо ли когато

е зад защитата на мойта гръд!

ОТЕЛО

А-а-а-а!

ЯГО

Пазете се, мой скъпи генерале,

не се отдавайте на ревността —

това чудовище зеленооко,

което прави смешни тез, които

му служат за храна! Блазе на всеки

рогат съпруг, комуто не е мила

жената, дето го е насадила —

той знае, но нехае! Но какви

проклети мигове брои тоз, който

обича и ужасно подозира,

съмнява се и от любов умира!

ОТЕЛО

О, мъка!

ЯГО

Щастлив е и богат беднякът, който

доволен е от туй, което има;

но за богатия — във страх за свойто —

богатството е бедно като зима.

Опазил Господ всичките ми близки

от ревността!

ОТЕЛО

Защо ми казваш туй?

Нима си мислиш, че аз мога дълго

във ревност да живея, да измислям

все нови подозрения при всяка

промяна на луната? Подозра ли,

аз своето решение съм взел!

И нека бъда похотлив козел,

ако допусна моята душа

да се разправя с някакви догадки,

измислени и празни като твойте!

Не можеш ме накара да ревнувам

с това, че тя е хубава и млада,

обича да е с хора, да се смее,

да хапва, да танцува и да пее.

Щом тя е чиста, всичко туй е чисто!

Несъвършенствата ми също няма

да ми дадат дори най-малък повод

за страх, че тя от мен ще се отвърне.

Не беше сляпа, като ме избра!

Не, Яго, трябва най-напред да видя,

за да се усъмня. А усъмнил се —

да го докажа. Щом си го докажа,

тогаз ще съм и рязък, и суров:

по дявола и ревност, и любов!

ЯГО

Това ме радва. Щом е тъй, ще мога