Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

КАСИО

И като го помоля да ме върне на служба, той ще ми отвърне, че съм пияница! Да съм стоуста хидра, тази дума пак ще запуши всичките ми уста! О, Боже! Сега си здрав човек, след малко — безумец, а подир още миг — звяр! Проклятие! Всяка излишна чаша е от ада и дяволът танцува в нея!

ЯГО

Ами! Доброто винце е питомно духче, когато човек му знае мярката. Стига сте го нападали! Чувайте, лейтенант, вие вярвате в приятелството ми, нали?

КАСИО

Не го ли доказах? Да се напия!

ЯГО

Със всекиго се случва веднъж да се насвятка. Защо да не се случи и с вас? Слушайте по-добре какво ще ви науча! Сега на нас жената на генерала ни е главен генерал. И смея да го твърдя, защото той се е отдал изцяло и напълно на това, да оценява, съзерцава и обожава нейните хубости и прелести. Разкайте се чистосърдечно пред нея и я помолете да съдейства за връщането ви на служба! Тя е по природа тъй мила, сърдечна, отзивчива, благословена от Бога с такъв характер, че чувства добротата си вече накърнена, когато не е сторила повече от онова, за което са я помолили. Помолете я да намести изкълчените отношения между вас и нейния съпруг и залагам, каквото имам срещу каквото щете, че скоро дружбата ви ще бъде по-здрава от преди!

КАСИО

Съветът ви е добър.

ЯГО

Той иде от искрено приятелство и най-честни чувства.

КАСИО

Вярвам ви! И още утре сутрин ще помоля добродетелната Дездемона да действа за мен. Ако щастието не ми се усмихне — край на всяка надежда!

ЯГО

Точно така! Лека нощ, лейтенант! Трябва да обходя часовите.

КАСИО

Лека нощ, честни Яго!

Излиза.

ЯГО

И кой сега ще може да ми каже,

че съм негодник, след като съм дал

на Касио съвет тъй прям и честен

и който — всеки вижда — води право

към милостта на мавъра; понеже,

щом делото е честно, твърде лесно

е да склониш за него Дездемона;

великодушна тя е по природа

като природата; а пък Отело

заради нея е способен даже

от купел и от кръст да се откаже —

така душата му е прикована

към любовта й; той е раб пред нея

и всяко нейно хрумване е бог

за меката му мисъл. Е, тогава

защо да съм негодник, щом напътствам

нещастника за негово добро?

О, адско богословие! Когато

в най-черно дело дяволът ни тласка,

той слага си най-ангелската маска.

Тъй както правя аз сега. Защото,

додето този доблестен глупак

за помощ моли се пред Дездемона

и тя му ходатайства пред мъжа си,

в ухото на Отело аз ще влея

отровата, че тя от плътска жажда

застъпва се за Касио пред него;

и колкото тя повече го моли,

той толкоз повече ще се изпълва

със подозрения. И тъй полека

ще извлека от нейната невинност

леплив катран 175 175 „… леплив катран…“ — с който птицеловите са намазвали клоните на дърветата. и мрежа ще сплета

от добротата й, за да ги хвана

и тримата във нея!… Е, Родриго?

Влиза Родриго.

РОДРИГО

Ясно! В този лов аз не съм копой, който гони, а само пес, който джафка с хайката. Парите ми са на привършване, а тази нощ изядох и един великолепен бой. Но поне добивам поука срещу мъка, така че накрая ще се върна във Венеция, макар гол като сокол, но с малко повече ум в главата!

ЯГО

Ей, лошо нещо е, когато някой

не знае да търпи! Къде си виждал

така набързо да зараства рана?

Ний работим със ум, а не с магия,

а работата с ум изисква време

за зреене. Какво ти има толкоз?

Отнесе малко бой, но във замяна

направи Касио да изхвърчи.

Дървото има много цветове,

но който пръв е цъфнал, пръв завързва.

Търпение!… Я гледай, вече съмва!

Когато с удоволствие работиш,

минутите летят! Върви, пътувай!

Иди си, дето си разквартируван.

За другото по-късно ще узнаеш.

Върви, върви!

Родриго излиза.

Сега два хода: първо —

жена ми да подготви Дездемона

за Касио; веднага ще я пратя.

И второ — аз да заведа Отело

на мястото, отдето той ще види

жена си във беседа с лейтенанта.

Намислил съм го майсторски и вещо —

да го ковем, додето е горещо!

Излиза.

Улица.

Влизат Касио и Свирачи.

КАСИО

Елате тук, свирачи! Нещо кратко!

Ще ви платя добре. И запомнете

да кажете: „Добрутро, генерале!“

Музика.

Влиза Шутът.

ШУТЪТ

Ей, свирачите, вашите инструменти да не са пътували до Неапол, че така гъгнат?