Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

ЯГО

Видяхте ли го, нашия приятел?

Военни дарби има той за Цезар,

но пустият порок се балансира

с достойнствата му, както мрак със светло

при равноденствие. Печална гледка!

Отело много му се доверява,

но страх ме е, че някой негов пристъп

могъл би — знам ли — да докара смут

на острова ни.

МОНТАНО

Често ли е тъй?

ЯГО

Това е уводът му към съня.

Ще се търкаля буден, докато

стрелките дважди извъртят кадрана,

ако във свойта люлчица виното

не го позалюлее!

МОНТАНО

Генералът

би трябвало да чуе за това.

Той или не го знае, или вижда

достойнствата на Касио, забравил

за слабостите му. Не е ли тъй?

Влиза Родриго.

ЯГО (настрани)

Родриго, тук! След лейтенанта! Бързо!

Родриго излиза.

МОНТАНО

И жалко, че Отело е рискувал

да назначи за първи свой заместник

човек с такъв закоравял порок!

Наш дълг е откровено да го кажем

на мавъра.

ЯГО

Без мен! Не бих го сторил,

дори и срещу целия ви остров!

Обичам Касио и ще направя

каквото мога, за да го спася

от слабостта му!

Викове: „Помощ! Помощ!“.

Но какво е туй?

Влиза отново Родриго, преследван от Касио.

КАСИО

Негодник! Триста дяволи! Хлапак!

МОНТАНО

Постойте! Какво има, лейтенант?

КАСИО

Той ще ме учи! Аз ще го натикам

във миша дупка!

РОДРИГО

В миша дупка мен?

КАСИО

И още дрънкаш? Чакай, негодяй!

Удря го.

МОНТАНО

Не, лейтенант! Бъдете тъй добър,

въздръжте се!

Възпира го.

КАСИО

Пуснете ме веднага! Ще ви друсна

един във зъбите!

МОНТАНО

Е, хайде, хайде!

Пиян сте и не бива…

КАСИО

Аз — пиян?

Бият се.

ЯГО (настрани към Родриго)

Измъквай се оттук и викай: „Бунт!“

Родриго излиза.

Не, лейтенант! За бога, господа!

На помощ! Лейтенант! Синьор Монтано!

На помощ! Караул! Отлична стража!

Камбанен звън.

Набат! Това ни липсваше! Ай, diablo 173 173 „… diablo!…“ (исп.) — Дявол! !

Ще размирят народа! Лейтенант,

заклевам ви! Позорът ще ви стигне

за цял живот!

Влиза Отело, следван от свита.

ОТЕЛО

Каква е тази врява?

МОНТАНО

Ах, дявол, нарани ме! Но аз него

сега ще го…

Двамата се сбиват отново.

ОТЕЛО

Веднага престанете!

ЯГО

Стой! Спрете! Лейтенант! Синьор Монтано!

Спомнете си къде сте и кои сте!

Прекъсвай! Генералът заповядва!

ОТЕЛО

Какво е туй? И кой го предизвика?

Нима сме се превърнали на турци,

та правим си сами онуй, което

на отоманците попречи бог

да ни направят? Уж сте християни,

а се избивате като диваци!

Тоз, който във угода на гнева си

направи крачка, крачи към смъртта!…

Кажете да замлъкне таз камбана,

която пълни острова със страх!…

Е, казвайте да чуем! Честни Яго,

когото виждам явно огорчен,

ти предан си ми — казвай: кой започна?

ЯГО

Не зная, генерале, преди малко

любезни бяха като новобрачни,

вървящи към леглото, и във миг —

като че ли планета им отне

разсъдъка 174 174 „… планета им отне разсъдъка…“ — Става дума за зловредното влияние на планетите върху хората. , — додето разбера,

е вече ръгаха се помежду си!

Не знам как почна тази луда схватка,

но съжалявам, че не съм загубил

във славно дело тез нозе, които

докараха ме в нейния позор!

ОТЕЛО

Микеле, как сте се забравил тъй?

КАСИО

Простете ми! Не мога да говоря.

ОТЕЛО

А вий, Монтано, бяхте тъй възпитан.

Светът отдавна беше забелязал

спокойната и трезва ваша младост.

Тежеше името ви във устата

на съдници най-строги! Как можахте

да размените честната си слава

за славата на уличен побойник?

Отговорете ми на тоз въпрос!

МОНТАНО

Аз тежко наранен съм, генерале,

и ще помоля адютанта Яго

болезнената реч да ми спести,

като ви каже туй, което знам,

а аз не знам таз нощ да съм изрекъл

или извършил зло, освен във случай,

че грях е туй, да ти е мил живота

и грозно дело — да се отбраняваш

срещу насилието.

ОТЕЛО

Честна дума,

усещам как кръвта ми взима връх

над трезвите задръжки и страстта,

ума смрачила, почва да ме води!

Ако река да вдигна таз десница,