Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

РОДРИГО

Не мога да го повярвам. Тя е тъй ангелски чиста!

ЯГО

Ангелски краставици! Виното, което пие, да не би да не е от грозде? Ако беше толкова чиста, нямаше да се лепне за мавъра! Трици — чистота! Не я ли видя как му галеше ръката? Не я ли забеляза, а?

РОДРИГО

Забелязах я, но то беше само любезно ръкуване.

ЯГО

Мърсуване, искаш да кажеш! Кълна се, това беше предговор към романа на страстите и сластите! Хе! Устните им бяха така наблизо, че диханията им се прегръщаха. Мръсни помисли, Родриго! Когато тези взаимности са започнали авангардните си схватки, скоро ще се състои генералното сражение, плътският завършек… Млък, следвай съвета ми! За какво съм те довел от Венеция? Тази нощ оставаш караул. За наряда аз ще се погрижа. Касио не те познава, а пък аз ще бъда наблизо. Намери начин да го ядосаш, като говориш високо или се надсмиваш на дисциплината му, или с нещо друго, което моментът ти подскаже!

РОДРИГО

Добре!

ЯГО

Той е от сприхавите и бързо кипва. Не е изключено да вдигне жезъла си срещу теб. Ти го предизвикай да те удари, пък аз ще използвам това, за да насъскам кипърците към бунт, и то такъв, че за да се успокоят страстите, ще се наложи Касио да бъде свален. Така ще скъсим пътя към осъществяването на твоите желания, защото аз ще добия власт да го улеснявам! По този начин ще отстраним главната пречка, която иначе би ни отнела всяка надежда за успех.

РОДРИГО

Ще го направя, ако ми създадеш възможност!

ЯГО

Разчитай на мене! Чакай ме след малко в крепостта. Трябва да разтоваря вещите му. Довиждане!

РОДРИГО

Адио!

Излиза.

ЯГО

Че Касио я люби, убеден съм;

възможно е и тя да го обича;

а колкото до мавъра — макар че

не мога да го гледам, — той по нрав е

великодушен, честен, благороден

и мисля, че би бил направо рядък

съпруг на Дездемона. Но на нея

и аз самият хвърлил съм око,

и то подтикван не от чиста сласт —

макар че други път по тази част

съм имал греховце, — но и от жажда

да отмъстя на тоз чевръст арапин,

когото подозирам, че е рипал

на моето седло. Таз тайна мисъл

като отрова ме яде отвътре

и знам, не ще намеря миг покой,

дорде не станем равни двама с него,

рога срещу рога, или поне

не го надъхам с ревност, за която

да няма лек във разума. Затуй,

ако това нищожество, което

домъкнах от Венеция, не клекне

в гонитбата, ще пипна за крака

Микеле Касио, ще го наклепам,

тъй както знам си, по оная част

(защото и за Касио си мисля,

че е нахлупвал нощната ми шапка)

и мавърът ще ми благодари

и щедро ще ме награди дори,

задето тъй добре съм го направил

най-първото магаре на света

и, вмъкнал се под черната му кожа,

съм го накарал да реве и рита!

Това е! Тук-таме е още смътно,

но истинска интрига е оная,

която се избистря най-накрая!

Излиза.

Улица в Кипър.

Влиза Глашатай.

ГЛАШАТАЙ (чете)

„Нашият благороден и доблестен генерал Отело нарежда, щото по случай пристигането на положителни новини за пълната гибел на турската флота, всички граждани на острова да участват в общото увеселение — кой чрез танцуване, кой посредством празнични огньове, всеки според своя вкус и наклонност! Тъй като — освен благоприятните новини — генералът празнува и своето бракосъчетание! За което пожела да бъде оповестено на всеослушание! Всички хранителни и питейни заведения са отворени! И гражданството има пълна свобода да пирува отсега, пет часът, до единадесет по градския часовник! Да благослови небето нашия остров Кипър и благородния ни генерал Отело!“

Излиза.

Зала в крепостта.

Влизат Отело, Дездемона, Касио и свита.

ОТЕЛО

И проверете стражите, Микеле!

Веселието има своя мярка —

да не забравяме къде да спрем!

КАСИО

Аз дадох указания на Яго,

но ще им хвърля сам едно око.

ОТЕЛО

Да, Яго е добър и честен воин.

Е, лека нощ, Микеле! Утре рано

ви чакам на доклад… Ела, любима!

Платили сме плода и иде час

да вкусим сладостта му ти и аз…

Спокойна нощ!

Излиза заедно с Дездемона и свитата.

Влиза Яго.

КАСИО

Навреме идете, Яго. Трябва да проверим стражата.

ЯГО

Има време, лейтенант! Още не е ударило десет. Генералът ни освободи по-рано заради своята Дездемона. За което човек не може да му се сърди — той още не се е позабавлявал нито една нощ с нея, а тя е залъче, което и Зевс не би отминал 172 172 „… и Зевс не би отминал!…“ (мит.) — Върховният бог на гърците влизал — според преданията — в любовни връзки със смъртни жени. !