Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

КАСИО

Онази, за която преди малко

говорих ви — началничката нежна

на нашето началство. Поверена

на храбрия ни Яго, тя пристига,

преварила със цели седем дни

очакването ни. Могъщи Зевсе,

издуй със дъх платната на Отело,

та корабът му смел да украси

това пристанище и той да грабне

във тръпнещи прегръдки Дездемона

и вдъхне смелост в нашите бойци!…

Но вижте, вижте!

Влизат Дездемона, Яго, Родриго и Емилия.

Богатството си корабът е пръснал

на сушата ви! Жители на Кипър,

на колене!… Добре дошла, синьора!

Небето милостиво да ви ръси

отвсякъде със свойта благодат!

ДЕЗДЕМОНА

Благодаря ви, Касио. Кажете:

какво сте чул за моя господар?

КАСИО

Не е пристигнал още, но безспорно

ще бъде скоро тука, здрав и читав.

ДЕЗДЕМОНА

О, страх ме е! Защо се разделихме!

КАСИО

Раздорът на небето и морето

разкъса връзките ви…

Викове извън сцената: „Платно! Платно!“

Чуйте, викат!

Видели са платно на хоризонта!

Оръдеен изстрел.

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Приветства крепостта! Навярно свой!

КАСИО

Вървете и узнайте кой е в него!

Втори благородник излиза.

Към Яго.

Здравейте, адютант!

Към Емилия.

Привет, синьора.

Не се дразнете, благородни Яго,

от волния ми поздрав — той е признак

на възпитание и на галантност.

Целува Емилия.

ЯГО

Ако към вас със устните е щедра,

тъй както е към мене със език,

ще ви се втръсне!

ДЕЗДЕМОНА

Как? Тя все мълчи!

ЯГО

Кой, тя ли? Тя ме хока без почивка!

Дори когато спя. Пред вас навярно

тя крие си езика във сърцето

и мислено злослови!

ЕМИЛИЯ

Празни думи!

ЯГО

Познаваме се! Всичките сте същи:

навънка неми — кречетала вкъщи;

за друг щом става реч — светици живи,

когато вас одумват — котки диви,

в сърце лукави, на лице притворни,

лениви денем — нощем неуморни!

ДЕЗДЕМОНА

Фу, клевети!

ЯГО

Да мина към исляма,

ако съм казал капчица измама!

Съпругата дори и най-добра

за труд си ляга, става за игра!

ЕМИЛИЯ

Той мен ще възхвали!

ЯГО

Виж, тук си права!

ДЕЗДЕМОНА

А мене как би възхвалил тогава?

ЯГО

Не питайте, синьора милостива,

на мене дайте ми да критикувам.

ДЕЗДЕМОНА

Все пак опитай се!… Дали отиде

на пристана човек?

ЯГО

Да, да, отиде!

ДЕЗДЕМОНА (настрани)

Не ми е весело, но се старая

да скрия под веселие страха си…

Готова ли е твоята възхвала?

ЯГО

Почти готова, но излиза мъчно

от тиквата ми, както клей залепва

за шаячен ръкав. Ще ми изтръгне

и нишките на мозъка, ей Богу!

Но музата ми ражда и след малко

ще се освободи. Готово! Чуйте:

„Щом умна и красива е жената,

тя умно си използва красотата!“

ДЕЗДЕМОНА

Хитрец си ти! А грозната умница?

ЯГО

„Умницата, дори да е плашило,

ще оплете красавец за венчило!“

ДЕЗДЕМОНА

От трън на глог!

ЕМИЛИЯ

А щом е хубава, но глуповата?

ЯГО

„Добре е и глупачката красива:

сглупи и хоп, с наследник се сдобива!“

ДЕЗДЕМОНА

С такива изтъркани стихчета се разсмиват глупците в кръчмите. Каква бездарна възхвала си приготвил за онази, която е и грозна, и глупава?

ЯГО

„Глупачката, когато е и грозна,

във същност е най-малко вредоносна!“

ДЕЗДЕМОНА

О, какво невежество! Та ти отреждаш най-добра похвала на най-лошата жена! С какви думи ще възхвалиш тогава съвършената, тази, която кара самото злословие да гарантира за нейните качества?

ЯГО

„Една жена, която си я бива,

ала от туй не става горделива;

езиче има, но не ти догарча;

не е без зестра, но си знае харча;

и не троши чинии във гнева си,

макар да има повод да се въси;

която чувства, че «рече ли, може»,

но не наднича към съседско ложе,

защото във душицата си знае,

че — сом ли, паламуд ли — все това е;

жена такава — казвам — просто свята,

във случай, че я има по земята,

ще е достойна да…“

ДЕЗДЕМОНА

Какво да прави?

ЯГО

„… да готви и врескалчета да бави!“

ДЕЗДЕМОНА

О, какъв бездарен и куц завършек! Не го слушай, Емилия, макар да ти е мъж! Какво ще кажете, Касио? Чували ли сте по-разпуснат и безсрамен събеседник?