Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

КАСИО

Тя наистина е изящна дама.

ЯГО

И сигурен съм — с огънче вътре!

КАСИО

Наистина тя е прелестно и очарователно създание.

ЯГО

А какви очи, а? Сякаш тръбен зов за преговори!

КАСИО

Да, погледът й е привлекателен, но все пак, струва ми се, скромен.

ЯГО

А щом проговори, сякаш дава сигнал „На оръжие“!

КАСИО

Тя е самото съвършенство.

ЯГО

Е, да им е сладко на двамцата! Елате с мене, лейтенант! Скътал съм една кана с чудно вино, а вън чака компанийка кипърски благородници, която пей дава да се чукне за здравето на черния Отело!

КАСИО

Не, не тази вечер, Яго! Моята бедна глава никак не носи на пиене. Бих бил щастлив, ако учтивостта можеше да си намери някакъв друг начин за проява!

ЯГО

Наши приятели са! Само една чашка! После аз ще пия и за двамата!

КАСИО

Тази вечер изпих точно една чашка, и то разводнено, и виждаш как ми действа! Съжалявам за тази моя слабост, но не смея да я подлагам на нови изпитания.

ЯГО

Хайде, хайде! Тази нощ е за развлечения. Момчетата чакат!

КАСИО

Къде са?

ЯГО

Ей ги тук, зад вратата. Не бива тъй! Поканете ги, лейтенант!

КАСИО

Добре, но да знаеш, че насила го правя.

Излиза.

ЯГО

Да мога да му влея още чашка

към туй, което вече е изкъркал,

ще стане по-капризен и налитащ

от дамско кученце. А пък Родриго,

когото любовта към Дездемона

обърнала е като вехт ръкав

навън с хастара, в нейна чест опразни

дузина вече; и е караул.

На още трима — местни юначаги,

от най-честолюбивите, в които

кипи духът на този войнствен остров —

разпалих мозъците с винни пари;

а пък и те са караул. Сега

сред таз пияна пасм на ще бъзна

приятеля ни Касио, така че

да разбунтува острова! Ха, идат!

Влизат Касио, Монтано и неколцина благородници, следвани от слуги, носещи вино.

Ако мечтата ме се потвърди,

то мойта лодка е в добри води!

КАСИО

Ето, на бърза ръка вече ме накараха да изпия една!

МОНТАНО

Колко беше тя! Половин литър нямаше, войнишка дума!

ЯГО

Ей, вино!

Пее.

„Какво се там каните?

Дзън-дзън-дзън!

Да чукнем стаканите!

Дзън!

Войникът е мъж

и живее веднъж!

Наздраве! Животът е сън!“

Момчета, още вино!

КАСИО

Ей богу, чудесна песен!

ЯГО

Научих я в Англия. Там са едни! Фиркачи могъщи във кръчма и вкъщи! Това датчани, това немци или даже торбестите холандци — ха наздраве! — нищо не са пред англичаните!

КАСИО

Наистина ли са тъй непобедими в пиенето?

ЯГО

Казвам ви, англичанинът едва се разгрява, когато датчанинът вече се търкаля под масата; той още не е почнал да се поти, когато немеца го изнасят на тарга; а когато холандецът бълва, той пак си напълва!

КАСИО

За здравето на нашия генерал!

МОНТАНО

За него — винаги! И няма да остана назад от вас, лейтенант!

ЯГО

О, сладка Английо!

Пее.

„Крал Стефан — цар и господар —

уши си гащи за петак

и пак, задето бил скъпар,

нарече майстора «простак».

Нещастнико, вземи урок

от пестеливия си крал:

разкошеството е порок —

кърпи си стария парцал!“

Вино, хей!

КАСИО

Честна дума, тази песен е още по-хубава от първата!

ЯГО

Искате ли да я чуете още веднъж?

КАСИО

Не, защото смятам, че който върши такива работи, не е достоен за чина си! Но Господ вижда отгоре! За някои е рекъл: „Ще им спася душата“, а пък за някои — напротив!

ЯГО

Точно така, лейтенант!

КАСИО

Колкото до мене — без обида за генерала и другите началства, — аз се надявам, че душата ми ще иде в рая!

ЯГО

И моята също, лейтенант!

КАСИО

Може, само че моята първо, ако нямаш нещо против! Душата на лейтенанта трябва да се спаси преди душата на адютанта! Но да зарежем тези неща, че работата чака. Господи, прости ни! Службата, господа! И, господа, да не помислите, че съм пиян! Тази ми е дясната ръка, а тази ми е лявата! Значи, не съм пиян! Мога да се държа на краката си и мога свързано да говоря, не е ли така?

ВСИЧКИ

Разбира се, лейтенант!

КАСИО

Това е! Аз какво разправям? Никой не може да ми каже, че съм пиян!

Излиза.

МОНТАНО

Към постовете! Време за развод е.