Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

виновни и невинни ще пострадат!

Повтарям пак: аз искам да узная

как почна разпрата и кой я почна!

Виновникът, близнак да ми е даже,

ще ме загуби! Как? Градът е в трепет!

Обсадно положение! Сърцата

на хората преливащи от ужас!

А те се впускат в лични крамоли!

Среднощ! На пост! В самото караулно!

Чудовищно! Кой почна? Казвай, Яго!

МОНТАНО

Ако от дружба или служба ти

прибавиш или премълчиш ей толкоз,

не си войник!

ЯГО

Недейте ме обижда!

Отрязал бих езика си, преди

на Касио той с реч да навреди,

но лейтенантът няма да пострада

от правдата за тази малка свада.

А тя е следната: с Монтано двама

говорехме си тука, генерале,

когато ненадейно с вик за помощ

дотича някакъв войник, преследван

от Касио, размахващ гола шпага

със намерение да го убие.

Монтано се опита да възпре

със думи лейтенанта, а пък аз

подгоних бягащия, чийто вопъл

заплашваше да наруши покоя

на спящите — което и се случи,

но той, уви, оказа се по-бърз

от мойто намерение. Тогава

чух шпаги да звънтят във тъмнината

и Касио да сипе ругатни,

каквито не допусках, че могъл би

да изрече. Затичах се обратно,

но вече те се мушкаха тъй, както

в мига, когато вий ги разтървахте.

Това е всичко. Повече не зная.

Но хора сме. Със всекиго се случва.

Не е добре, че Касио е драснал

невинния Монтано, но така е:

във своя гняв човек напада често,

които са на негова страна,

а убеден съм — той е бил дълбоко

раздразнен от беглеца, за да стигне

до тези крайности.

ОТЕЛО

Разбирам, Яго,

ти гледаш някак да смекчиш вината

на Касио, от честност и от обич…

Обичам ви аз, Касио, но знайте,

че отсега не сте на моя служба!

Влиза Дездемона, следвана от свита.

На, вдигнахте от сън и любовта ми!

Към Касио.

Това е. Ще послужите за пример!

ДЕЗДЕМОНА

Какво е станало, любими мой?

ОТЕЛО

О, нищо, щастие! Върви да спиш!…

Монтано, аз ще бъда ваш хирург…

Внесете го във крепостта!

Монтано бива изнесен.

Ти, Яго,

обиколи града и успокой

смутените от тази дива дрязга!…

А ние да си легнем, Дездемона —

животът на войната е такъв:

от сладък сън — направо в бой и кръв!

Излизат всички освен Яго и Касио.

ЯГО

Ранен ли сте, лейтенант?

КАСИО

Да, и никакъв хирург не може да ми помогне!

ЯГО

Не думайте!

КАСИО

О, доброто ми име! Доброто ми име! Загубих си доброто име! Загубих онова, което беше безсмъртно в мене, и сега ми остана само животинското. Доброто ми име, Яго, доброто ми име!

ЯГО

А, това ли било! Пък аз, честна дума, помислих, че сте получили телесна рана. А тя е нещо по-сериозно от загубата на някакво си добро име. Какво е доброто име? Лъжа и измама! Празна дрънкулка, която често се добива без заслуга и загубва без вина. И после, нещо е загубено само когато притежателят му загуби надеждата да го намери. Слушайте мене, има толкоз начини да си възвърнете разположението на генерала. Той ви разжалва в гнева си и по-скоро по политически съображения, отколкото от неприязън към вас; като някой, който удря безобидното си куче, за да сплаши силния лъв. Помолете му се и той ще бъде отново ваш!

КАСИО

По-скоро ще гледам да ме отритне съвсем, отколкото да излъжа един тъй добър началник да приеме пак един такъв разпасан, пиян и безотговорен офицер! Пиян! И да говоря глупости! Да се перча, да налитам на бой, да дрънкам врели-некипели на сянката си! О, ти невидим дух на виното, ако нямаш име, да бъде името ти „дявол“!

ЯГО

А кого бяхте погнали с меча си? Какво ви беше направил?

КАСИО

Не знам.

ЯГО

Е, как може?

КАСИО

Спомням си много неща, но всичко ми е като в мъгла. Имаше някакво спречкване, но за какво беше, не помня. О, Господи, кой ни кара да пускаме през гърлото си този крадец, който ни задига ума! И как можем да изпитваме радост, веселие, доволство от това, че сами се преобразяваме в животни!

ЯГО

Но сега сте вече добре! Кат изтрезняхте тъй бързо?

КАСИО

Дяволът Пиянство пожела да отстъпи мястото си на дявола Гняв. Единият порок ми доведе другия, за да ме накара да се погнуся до дъно от себе си!

ЯГО

Хайде, хайде! Не прекалявайте с нравоученията. Наистина, като имам предвид часа, мястото и обстановката на острова, по-добре тази история да не беше се случвала; но тъй като се е случила, гледайте да я загладите някак си.