Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

и тъй се хвърлят във срама не малко

девици най-достойни и невинни!…

Ей, генерале! Чувайте! Отело!

Свестете се!

Влиза Касио.

А, Касио! Елате!

КАСИО

Какво е станало със генерала?

ЯГО

Пак епилепсия. За втори път.

Веднъж припадна вчера, днес отново!

КАСИО

Разтрий му слепите очи!

ЯГО

Не, не!

Не бива да се бута, щом припадне,

защото инак му излиза пяна

и почва да бесува. Ха, помръдна!

Не стойте тук — свестява се! Вървете!

Когато си отиде, много искам

да поговоря с вас за нещо важно.

Касио излиза.

Е, как е, генерале? Ха, така!

Не сте ли си ударили челото?

ОТЕЛО

Ти гавриш ли се с мене! 180 180 „… Ти гавриш ли се с мене?…“ — Отело вижда в думите на Яго намек за рогата на мамения съпруг.

ЯГО

Не, кълна се!

Бих искал да търпите като мъж

нещастието си.

ОТЕЛО

Какъв ти мъж!

Измаменият мъж е скот рогат!

ЯГО

Тогаз е говедарник всеки град!

ОТЕЛО

Похвали ли ти се?

ЯГО

Голямо чудо!

Вий само представете си, че всеки

брадат мъжага, който е зажеглен,

навярно тегли същия товар!

Милиони спят в чаршафи, за които

те биха дали клетва, че са лични,

а пък са общи. Вий сте по-добре.

Повярвайте ми, генерале, туй е

ужасна подлост, дяволска свръхгавра —

да лижеш вкъщи си една пачавра

и да я смяташ чиста! Не! Да знаем!

Щом знам какво съм аз, ще знам и нея

какво да я направя!

ОТЕЛО

Умни думи!

ЯГО

Въоръжен с търпение, тогава

идете там встрани! Додето бяхте

в несвяст от мъка — слабост недостойна

за мъж от ранга ви! — оттук случайно

премина Касио. Пообясних му

припадъка ви със каквото можех

и го отпратих. Той ще дойде пак

да си побъбрим. Вий се скрийте там

и зорко проследете как ликът му

ще цъфне в присмех, похот и доволство,

когато го накарам да повтори

къде, кога, за колко време, как

е вършил досега и мисли пак

да върши работата на жена ви.

Повтарям, наблюдавайте! Но само

владейте се, че инак не сте мъж,

а роб на свойте страсти!

ОТЕЛО

Чувай, Яго,

ще видиш, че аз мога да съм хитър,

ала — помни! — и кървав!

ЯГО

Туй не пречи.

Но всяко нещо има свойто време.

Вървете да се скриете.

Отело се скрива встрани.

Сега

ще заговоря Касио за Бианка —

една от тез, които си купуват

храна и дрешки, като си продават

милувките. Тя луда е по него —

такъв е жребият на тез мадами:

те мамят всички, тях един ги мами!

Той, само щом му спомена за нея,

ще си умре от смях… Ха, ей го, иде!

Влиза отново Касио.

И този смях ще подлуди Отело.

Излъган и ревнуващ, той ще вложи

във всеки жест, движение, усмивка

на бедния ни Касио съвсем

превратен смисъл… Как сме, лейтенант?

КАСИО

По-зле — щом чуя да ме назовават

с туй звание, което не е мое!

ЯГО

Молете настойчиво Дездемона

и пак ще си го върнете, кълна се!

Ако зависеше от Бианка, вече

да сте направил бляскава кариера!

КАСИО

Оная ли?

ОТЕЛО

Ха, вече се надсмива!

ЯГО

Тя май е лапнала съвсем по вас!

КАСИО

Горкичката, какво да я направиш!

ОТЕЛО

Отрича с думи, а със смях признава!

ЯГО

Я, чуйте, Касио!

ОТЕЛО

Сега го кара

да му разправи за жена ми. Хайде!

Добре върви!

ЯГО

Тя казвала, че вие

сте щял да се ожените за нея.

Наистина ли е така?

КАСИО

Ха-ха!

ОТЕЛО

А, триумфираш, цезарю! Не бързай!

КАСИО

Аз да се оженя за нея? За една от занаята? Имай малко вяра в ума ми! Да не ми е изпила чавка мозъка! Ха-ха!

ОТЕЛО

Така, така! Смее се добре, който се смее последен!

ЯГО

Но слухът е плъзнал из целия град!

КАСИО

Хайде бе!

ЯГО

Негодник да съм, ако не е така!

ОТЕЛО

Лепнал си ми клеймото, а? Добре, добре!

КАСИО

Сама го е измислила, маймуната му с маймуна! Нейно си желание — не мое обещание! Ще й се и ги пуска!

ОТЕЛО

Яго ми прави знак! Почва да разказва!

КАСИО

Ей сега пак беше тука. Преследва ме навсякъде. Оня ден, както си приказваме край брега с едни венецианци, и ето ти я и нея! Като цъфна, куклата, като ми се хвърли на врата!

ОТЕЛО