Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Да пази Бог душата на Отело

от туй чудовище!

ЕМИЛИЯ

Амин, госпожо!

ДЕЗДЕМОНА

Ще го подиря. Касио, стой тука!

Ако добре настроен е, отново

ще се застъпя да ти върне поста.

КАСИО

Безкрайно благодарен вам, госпожо!

Дездемона и Емилия излизат.

Влиза Бианка.

БИАНКА

Ха, Касио, здравей!

КАСИО

Къде тъй, Бианка?

Заклевам ти се, хубавице моя,

че тъкмо се запътвах за към теб.

БИАНКА

Пък аз към теб! Една неделя цяла

те няма! Седем дни и седем нощи!

Това са сто шейсет и осем часа,

а всеки час в разлъка е сто пъти

по-дълъг от часа според стрелките!

О, тежко смятане!

КАСИО

Прости ми, Бианка!

Гнетят ме тези дни оловни мисли,

но скоро тъй ще зачестя при теб,

че целия си дълг ще ти платя

със лихва даже!

Дава й кърпичката на Дездемона.

Миличка, дали

би избродирала за мен една

такава кърпа?

БИАНКА

А отде я имаш?

От нова някоя! Добре те знам!

Усетих, че се губиш, а сега

усещам и къде си се намирал!

Добре, добре!

КАСИО

Е, хайде! Женски ум!

Хвърли съмненията си в устата

на дявола, отдето са дошли!

Кълна ти се, че няма за какво!

БИАНКА

Това тогаз чие е?

КАСИО

Сам не зная.

Намерих я във своята квартира.

Харесва ми. Вземи я превади,

преди да са дошли да си я искат!

Сега върви и остави ме сам!

БИАНКА

Да те оставя? А защо?

КАСИО

Защото

очаквам генерала, а не е

за препоръчване да ме съгледа,

че съм със тебе.

БИАНКА

А защо например?

КАСИО

Не за това, че малко те обичам!

БИАНКА

А само че не ме обичаш много!

Добре, поизпрати ме и кажи:

ще дойдеш ли по-ранко тази вечер?

КАСИО

Ще те изпратя само две-три крачки,

защото чакам, казах ти. Но скоро

ще бъдем заедно.

БИАНКА

Добре тогава.

Условностите трябва да се спазват —

любовници навън не се показват!

Излизат.

Улица.

Влизат Отело и Яго.

ЯГО

Не бива, мислите?

ОТЕЛО

„Да мисля“, Яго?

ЯГО

Една целувчица на скрито?

ОТЕЛО

Не!

ЯГО

А с него да лежи в леглото гола,

без грях да върши, някой час и друг?

ОТЕЛО

В леглото гола с часове без грях?

Туй значи да надлъгва сатаната!

Безгрешнички такива, честна дума,

омразни са и дяволу, и Богу!

ЯГО

Простимо е, ако не правят нищо!

Виж, ако дал съм кърпичка във дар

на своята жена…

ОТЕЛО

Какво тогава?

ЯГО

Тогава, значи, кърпата е нейна,

а щом е нейна, може да я дава,

комуто иска.

ОТЕЛО

Женската й чест

е също нейна. Може ли и нея

да дава тъй?

ЯГО

Честта е друго нещо.

Невидима е тя и сред жените

най-честните са често не тъй честни.

А, виж, за кърпичката…

ОТЕЛО

О, небе!

Да можех някак си да я забравя!

Та казваш?… О, тя плава в паметта ми —

подобно гарван чер над чумав дом…

Та казваш, че видял си я у него?

ЯГО

Е, да, но туй не значи…

ОТЕЛО

Всичко значи!

ЯГО

Чак всичко пък! Ами да бях ви казал,

че съм видял как тя ви позори,

или че чул съм него… има доста

такива самохвалковци, които

усетят ли — подир натраплив натиск

или защото тя самата иска —

да обладаят някоя жена,

след туй не могат да не го раздрънкат

по кръчмите…

ОТЕЛО

Той нещо ти е казал?

ЯГО

Ех, каза, но не повече от туй,

което сам ще отрече след клетва.

ОТЕЛО

Какво ти каза?

ЯГО

Каза, че… че бил…

ОТЕЛО

Какво, че бил?

ЯГО

Че бил… лежал…

ОТЕЛО

Със нея?

ЯГО

Със нея — върху нея. Както щете.

ОТЕЛО

Със нея!… Върху нея!… Лъже, мръсникът! Но ако… Ах, мръсна гадост!… Кърпата!… Признание!… Кърпата!… Да признае и ще го обеся за подвига му! Не, първо ще го обеся, а после ще признава!… Цял треперя!… Не може да съм тъй помрачен от гнева, без да има нещо на дъното! От празни думи не се раздрусвам така! Пфу! Носове, уши, устни! Възможно ли е?… Да признае!… Кърпата!… О, сатана!

Припада.

ЯГО

Ох, действа, действа! Работи, лекарство!

Тъй ловят се глупаци лековерни