Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Аз нямам сълзи, драга, а пък само

със плач могла бих да ти отговоря.

Леглото ми таз вечер постели

с постелките от сватбената нощ…

И моля те, кажи на своя мъж

да дойде тук!

ЕМИЛИЯ

Каква промяна, Боже!

Излиза.

ДЕЗДЕМОНА

Заслужила съм го! Кога ли лошо

съм се държала, та да будя в него

тъй страшни подозрения за нищо?

Влизат Яго и Емилия.

ЯГО

На вашите услуги съм, госпожо.

Какво ви е?

ДЕЗДЕМОНА

Сама не знам. Децата

се възпитават с ласка. Той могъл би

с любов да ме сгълчи. Защото аз съм

наистина дете за грубостта:

не съм навикнала да ми крещят!

ЯГО

Какво е станало?

ЕМИЛИЯ

Какво ли, питаш?

Това, че господарят я нарече

мръсница, кучка и каква ли не —

все думи, дето мъчно ги изтрайват

жените с чест!

ДЕЗДЕМОНА

Такава ли съм, Яго?

ЯГО

Каква, мадам?

ДЕЗДЕМОНА

Каквато тя ви каза,

че той ми каза, че била съм.

ЕМИЛИЯ

„Курва“ —

това й каза! И натряскан просяк

такива грозни думи не говори

на дриплата си!

ЯГО

А защо го стори?

ДЕЗДЕМОНА

Не знам, но знам си, че не съм такава!

ЯГО

Недейте! Не плачете!… Дявол взел го!

ЕМИЛИЯ

Затуй ли се отказа тя от дом,

баща, родина, тежки кандидати,

за да й вика тъй? И да не плаче!

ДЕЗДЕМОНА

Такъв ми е бил жребият!

ЯГО

Хай, дявол!

Отде му е дошло?

ДЕЗДЕМОНА

Небето знае!

ЕМИЛИЯ

Да пукна, ако някой гаден изрод,

мошеник ловък, подъл интригант,

мръсник и негодяй за лична полза

не е измислил тази мръсотия!

ЯГО

Не, няма на света такива хора!

ДЕЗДЕМОНА

А ако има, Бог да им прости!

ЕМИЛИЯ

Да им прости бесилото! И ада

да им изглозга космите дано!

Ще я нарича „курва“! Отде знае?

С кого я е видял? Где? Как? Кога?

С какво е дала толковичък повод?

Под кожата му се е вмъкнал някой

злодей, разбойник, пакостник презрян!

Да ще небето да разголи тези

безбожни сплетници и бич да вложи

във всяка честна длан, че да ги гоним

пред хората от изток чак до запад!

ЯГО

Не викай толкоз!

ЕМИЛИЯ

Пфу, не ги е грях!

Един от тях нали преди обърна

ума ти откъм опакото, уж че

аз имала съм нещо с генерала…

ЯГО

Мълчи, глупачко!

ДЕЗДЕМОНА

Помогни ми, Яго,

отново да спечеля своя мъж!

Иди, приятелю! Поговори му!

Защото аз не знам с какво могла съм

да го загубя. Ей ме, коленича:

ако сгрешила съм най-малко даже

на дело или в мисъл; ако тези

очи, уши и други сетива

са се зарадвали от чужда хубост;

ако не го обичам, както вчера

съм го обичала и както утре

ще го обичам (даже да рече

да ме напъди боса по света),

бял ден да не дочакам! Много може

да стори грубостта и той със грубост

живота ми могъл би да разсипе,

но не да драсне моята любов!

Аз тази дума, със която той

ме назова, не смея да я кажа,

а камо ли да сторя туй, с което

се тя заслужва! Не, не бих могла

за всички суети на този свят!

ЯГО

Госпожо, успокойте се! Това е

нетрайно кипване. Държавни грижи

разсърдили са го.

ДЕЗДЕМОНА

Дано е тъй!

ЯГО

Повярвайте ми, тъй е!

Тръбен звук.

Таз тръба

ви кани за вечерята. Вървете!

Венецианските ви гости чакат.

И без сълзи! Ще се оправи всичко!

Дездемона и Емилия излизат.

Влиза Родриго.

Какво има, Родриго?

РОДРИГО

Ти, Яго, не играеш честно с мен!

ЯГО

Какво нечестно съм ти направил?

РОДРИГО

Всеки ден ме залъгваш с нова измислица! И забелязвам напоследък, че по-скоро отдалечаваш от мен сгодните случаи, отколкото да ми създаваш причини за надежди. Но това, да знаеш, вече няма да го търпя! И още не съм убеден, че трябва да ти се размине всичко, което аз, глупакът, изпатих досега заради тебе!

ЯГО

А искаш ли да ме изслушаш, Родриго?

РОДРИГО

Доста съм те слушал! У тебе думи и дела не са в родство помежду си!

ЯГО

Несправедливо ме обвиняваш!

РОДРИГО

Истината те обвинява! Разорен съм до дъно! Скъпоценностите, които измъкна от мене, уж за да ги дадеш на Дездемона, досега да са покварили монахиня! Ти ми каза, че ги била приела с думи, обещаващи благосклонност в близко бъдеще. А нищо такова не виждам!