Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

Фортуна (мит.) — богиня на щастието у древните римляни, изобразявана обикновено стъпила върху въртящо се колело.

Ливия — Ливия Друзила била третата жена на Октавий Цезар.

Ликтори — пазители на реда в древния Рим, носещи символа на властта — сноп от пръчки с втъкната в него секира.

„… пискливо актьорче ще представя Клеопатра…“ — в древния и в елисаветинския театър женските роли се играели от момчета с още немутирали гласове.

Оригиналното название на трагедията е: „The Tragedy of Coriolanus“ — „Трагедия за Кориолан“.

Капитолий — един от хълмовете на Рим, върху който се издигали в древността главните обществени сгради и преди всичко храмът на Юпитер и Сенатът.

„… застъпници — трибуни… на брой петима…“ — в драмата обаче участват само двама.

Волсци — племе, населявало Южен Лациум — област в Централна Италия; воювало срещу Рим и покорено от него през 388 г. пр.н.е.; По-коректното название на този древен италийски етнос е „волски“. — Бел. NomaD.

Хекуба — царица на Троя, съпруга на Приам и майка на Хектор.

Хектор — Хектор е един от главните герои на Троянската война, син на цар Приам и Хекуба; главен защитник на Троя.

Пенелопа — съпруга на гръцкия герой Одисеи, чакала го да се завърне от дългите си странствания, като упорито отблъсквала предложенията за женитба на многобройни кандидати. Под техния натиск обещала да направи своя избор, след като изтъче платното си, но нощем разтъкавала изработеното през деня, за да отложи съгласието си. Името й е станало синоним на съпружеска вярност.

Фортуна (мит.) — богиня на щастието у древните римляни, изобразявана обикновено стъпила върху въртящо се колело.

Катон — Марк Порций Катон — римски държавник и оратор (95–46 година пр.н.е.), образец на душевна твърдост. Самоубил се в Утика след смъртта на Помпей, чийто привърженик бил. Плутарх съобщава, че той изисквал от воина не само сила и храброст, но още гръмък глас и страшен вид. Споменаването на Катон тук е анахронизъм: той е живял три века след времето на Кориолан.

„… палачът… с тоз, който ги е носил…“ — по Шекспирово време дрехите на екзекутирания ставали собственост на палача.

Анциум — град на волсците, пристанище на Лациум.

Центурия — римска войскова част, съставена от сто войници.

Авгури — жреци в древния Рим, които гадаели за волята на боговете по вътрешностите на жертвените животни и полета на птиците.

„… на хората от десницата“ — знатните римляни заемали в боя десния фланг на войската.

„… подгрято вино без подправки от Тибъра.“ — всъщност не древните римляни, а англичаните от Шекспирово време пиели виното затоплено.

Ликурговци — Ликург е легендарният основател и законодател на Спарта — живял около 820 г. пр.н.е.

„… по картата на микрокосмоса ми…“ — тоест по лицето ми. Според средновековната философия в човека — микрокосмос — се намирали всички съставки на Вселената — макрокосмоса; а лицето на човека отразявало неговата същина, т.е. било негова карта.

Девкалион (мит.) — царят на Фтия, Девкалион, и жена му Пира били смятани в древността за родоначалници на човечеството, защото единствени се били спасили от потопа, изпратен от Зевс, като се изкачили на планината Парнас.

Юнона (мит.) — римска богиня, съответстваща на гръцката Хера.

Юпитер (мит.) — върховен бог на римляните, съответстващ на гръцкия Зевс; цар и баща на боговете и хората.

Гален — Клавдий Гален — прочут лекар — грък, живял главно в Рим през II век.

Тарквиний — легендарен римски цар — Тарквиний Горди.

Феб е другото име на Аполон, едно от главните божества на гръцката митология — бог на слънцето и на изкуствата.

Ликтори — пазители на реда в древния Рим, носещи символа на властта — сноп от пръчки с втъкната в него секира.