Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

„… Великия Помпей…“ — Кней Помпей Велики (107–48 пр.н.е.) — прочут римски пълководец, баща на действащия в трагедията Секст Помпей; участвал заедно с Цезар в първия триумвират, а след това водил дълги борби за власт срещу него, които завършили с поражението му при Фарсала. Той бил убит в Египет по заповед на царстващия там Птолемей XII, брат и съпруг на Клеопатра.

„… като конски косъм… змийско зъбче.“ — по Шекспирово време съществувало поверие, че конският косъм, оставен във вода, можел да се превърне в змия.

„… стъкленичките, които… с плач“ — в древноримските гробници били поставяни стъкленички — „лакримарии“, — съдържащи сълзите на оплаквачите.

„… потомък на Херкулес.“ — Твърдяло се, че Антоний произлиза от прочутия древногръцки херой, на чиито статуи приличал в лицето.

Птолемей — Птолемеите са династия, властвала над Египет през III, II и I в. пр.н.е. В случая става дума за Птолемей XII, наречен Дионисий — по-малък брат на Клеопатра и женен за нея, — който царствал заедно със сестра си малко преди времето, в което се развива трагедията.

Мутина — древно име на днешния град Модена — Северна Италия. През 43 година пр.н.е. Антоний обсадил в този град един от сподвижниците на Брут и Касий. Сенатът изпратил в помощ на обсадените свои войски под командата на двама консули — Кай Видий Панса и Авл Хирций, — които разбили Антоний и го принудили да бяга.

Мандрагора — сокът на това екзотично растение бил използван в древността като силно сънотворно средство.

„… Марс вършил е с Венера.“ (мит.) — Марс имал според преданието любовна връзка с Венера, която била съпруга на куция Вулкан.

„… полуатлант…“ (мит.) — Атлант — или Атлас — е името на един титан, който след бунта на титаните срещу Олимп бил наказан от Зевс да поддържа на плещите си небосвода. Антоний е наречен „полуатлант“, защото заедно с Цезар владеел целия свят. (Третият триумвир, Лепид, явно не влизал в сметката.)

„… нащипана до черно… Феб…“ (мит.) — Феб е другото име на Аполон, едно от главните божества на гръцката митология — бог на слънцето и на изкуствата. „Нащипана…“ и т.н. — чернокожа от слънцето.

„… Юлий… мръвка за монарси“ — Юлий Цезар водил през 48 — 47 г. пр.н.е. война в Египет и бил любовник на Клеопатра. Роденият от тяхната връзка Цезарион бил по-късно провъзгласен от Антоний за цар на Египет под името Птолемей XV, а още по-късно — убит по заповед на Октавий Цезар.

„… Помпей… да издъхне тъй.“ — след поражението си при Фарсала Кней Помпей, единият от двамата синове на Помпей Велики, се оказал в Египет и попаднал също под чаровете на Клеопатра.

„… еликсир… във злато“ — образ, взет от практиката на алхимията, развила се много векове след времето, за което се говори в трагедията.

„… хартия…“ — още един Шекспиров анахронизъм.

„… да беше моя брадата… подстригвал днеска!“ — вероятно тълкуване: „не бих оказал на Цезар никакво уважение“.

Мизенум — става дума за Мизенския нос, близо до Неапол.

Кидн — древното име на река в Мала Азия.

Нереиди (мит.) — морски нимфи, дъщери на морския бог Нерей.

„… пъдпъдъкът… победител…“ — в древен Рим боят между пъдпъдъци бил популярна забава.

„… филипския му меч…“ — тоест меча, с който се сражавал в битката при Филипи, древна Македония (42 г. пр.н.е.), срещу войските на Брут и Касий. За тази битка се говори в „Юлий Цезар“.

Фурия (мит.) — фурните били римски божества на отмъщението.

Нарцис (мит.) — прекрасен юноша, който, като видял отражението си в една река, се влюбил в себе си, за което бил превърнат от боговете в цветето със същото име.

„… при Филипи се появи на Брут…“ — според Плутарх преди битката при Филипи, в която Марк Антоний и Октавий Цезар разгромили войските на тираноубийците Брут и Касий, духът на убития Цезар се явил на Брут в неговата палатка и го предупредил за очакващия го разгром.

„… да опръскат със кърви Капитолия“ — на Капитолийския хълм в Рим се издигала сградата на Сената, в която Брут, Касий и сподвижниците им убили Юлий Цезар.