Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

оплакват с люти сълзи своите близки, —

той беше мъж със стъпки величави

и спомен благороден ще остави.

Повдигай!

Излизат, носейки тялото на Кориолан. Траурен марш.

Оригиналното название на трагедията е „The Tragedy of King Lear“ — „Трагедия за крал Лир“.

Кент — съкратено от граф Кентски; Кент е графство в Югоизточна Англия.

Глостър — съкратено от граф Глостърски; Глостършир е графство в Южна Англия; в пиесата глостърският граф е васал на Корнуолския княз.

„… Олбанския княз…“ — Олбани е било древното название на гористата Северна Шотландия, но по Шекспирово време така наричали цялата северна половина на Британския остров.

„… Корнуолеца…“ — става дума за Корнуолския княз; Корнуолската област била в далечното минало отделно княжество в Югозападна Англия.

Бургундия — преди да стане през XV век област на Франция, Бургундия била самостоятелно кралство.

Хеката (мит.) — гръцка богиня на мрака, повелителка на нощните духове.

„… варваринът скит…“ — племето на скитите населявало в древността северния бряг на Черно море.

Аполон (мит.) — едно от главните божества на гръцката митология; бог на слънцето и изкуствата.

Зевс (мит.) — върховен бог в гръцкия пантеон; цар и баща на боговете и хората. Лир се кълне в него, защото легендата, легнала в основата на трагедията, е древна, от времето на езичеството в Англия.

„… Том… от Бедламската лудница…“ — след закриването на манастирите в Англия (XVI в.) бившият Витлеемски (Бедлам — Витлеем) манастир в Лондон бил превърнат в лудница. След известно „лекуване“ хронично болните бивали пускани с разрешение да 781 просят. Народът им дал прякора Томовци от Бедлам; мнозина умствено здрави бедняци симулирали лудост, за да могат да просят като Томовци из страната, без да бъдат наказвани за скитничество.

„… да получа монопол върху нея…“ — намек за монополите върху разните отрасли на производството, чрез чието раздаване английската корона обогатявала съкровището си.

„… епикурейска…“ — т.е. стремяща се към чувствени наслади. Значение, с което до днес неправилно се свързва учението на гръцкия философ-материалист Епикур (341–270 г. пр.н.е.).

Харпия (мит.) — Харпиите, богини на вятъра при гърците, били изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало синоним на зла жена.

„… вълнен чорап…“ — т.е. лакей, човек от долен социален слой; благородниците от Шекспирово време носели копринени чорапи.

„… лилийно черно дробче…“ — по Шекспирово време черният дроб бил смятан за вместилище на смелостта; белият, „млечен“, чер дроб бил синоним на страхливост.

„… чучела на чапли… със своя клюн…“ — такива ветропоказатели изглежда са съществували по Шекспирово време.

„… Саремската равнина… Камелот“ — Саремска равнина е старото име на равнината около град Солсбъри, а Камелот е резиденцията на легендарния крал Артур; значението на целия израз е изглежда „до края на света“.

Аякс (мит.) — един от главните гръцки герои, участвали в Троянската война.

„маяк небесен…“ — става дума за слънцето.

Фортуна (мит.) — богиня на щастието у древните римляни, изобразявана обикновено стъпила върху въртящо се колело.

Хера (мит.) — гръцка богиня, царица на боговете, сестра и съпруга на Зевс; покровителка на брака и на съпружеската любов.

Довър — английско пристанище на Ламанша, известно със своите варовикови скали, издигащи се отвесно над морето.

„… човек, когато… вали, вали…“ — текст, пародиращ песничката на шута от финала на Шекспировата комедия „Дванайсета нощ“.

Мерлин — велик магьосник от легендата за крал Артур; живял според хрониките след времето на Лир.

„… Във глога… студен.“ — стих от стара английска балада.

„… Върви си… да се сгрееш!“ — реминисценция от „Испанската трагедия“ на Шекспировия съвременник Томас Кид; появяваща се и в увода към „Укротяване на опърничавата“.